Реанимация на АБС тип Mecatronic ІІІ без TCS за Мондео МК2
- Nebhotep
- потребител
- Мнения: 1977
- Регистриран: 07 юли 2008, 15:26
- Модел на автомобила: Ford S-Max Titanium,105 kW (143 PS) year 2008, 6 speed manual Ford Escort MK VІІ Turnier`97 1.6 16v CLX
- Местоположение: София
- Status: Извън линия
Реанимация на АБС тип Mecatronic ІІІ без TCS за Мондео МК2
Ръководството се отнася за АБС тип Mecatronic ІІІ без TCS за Мондео МК2 - 01.1997-02.1998
Правите това на собствен риск. Не съм отговорен за вашите собствени действия. Ако погрешно ремонтирате ABS помпата или причините други вреди на себе си и автомобила, това си е ваша грешка. Ако смятате, че нямата достатъчно познания да направите това, моля помолете някой друг, който може!
Първо нека накратко представим типовете ABS системи монтирани на Мондео МК2:

Bendix Mecatronic 4,4 ('93 on)

Bendix Mecatronic III ('96-'97) with traction control

Bosch 5.3 ('97 on)
И така имаме форд Мондео от началото на 1997 г. до февруари 1998 г., на тези автомобили се поставя хидромодулатор АБС тип мекатроник ІІІ.
Ето така изглежда разглобения АБС:

Всички проблеми на тази система се състоят в това, че пластмасовия капак има дренажен отвор в най- ниската си част, а мястото на закрепване на хидромодулатора не е най- оптималното и цялата мръсотия отива върху него. Пластмасовия капак се закрепва с болтове под диагонал и той не приляга плътно и вътре попадат прах и влага.
На снимката се вижда, че на статора има дренажен отвор, в който е положен и лагерът:

През долния отвор проникват влагата и мръсотията/

Платката вътре в кутията:

Разглобяване на АБС модула:
1. Сваляме акумулатора и корпуса на въздушния филтър заедно с гофрирания въздуховод:

Получава се това:

2. Изсмукваме спирачната течност от разширителното казанче с шприц:

3. Откачаме съединенията на спирачните тръбички, със специален ключ за спирачни маркучи (аз успях и с обикновен ключ):

4. Откачаме откъм салона вакумният усилвател на спирачките:

5. Издърпваме усилвателя и модулаторът на АБС като на длан. Той е закрепан на поставка, която се крепи на 4 болта. Отвиваме ги, а също така и спирачните тръбички отбелязани със стрелки:

6. Поставката на модулатора има 2 кукички, вижте на снимката жълтите стрелки и разберете начина, по който трябва да го извъртите, за да го освободите и извадите:

7. Развиваме модулатора от стойката и сваляме пластмасовия кожух:

8. Ето така изглежда лагерния възел- мръсотия и корозия!

9. Отвиваме капака на статора на електродвигателя и внемателно го сваляме. И ето я причината ръждясалата втулка на вала:

10. Ето така изглежда капака на статора, със стрелка е отбелязана металната шайба центрираща втулката:

11. Втулката се изважда с устройство за издърпване, ето как беше ръждясала. Между другото втулката е желязна, а не бронзова:

12. Почистваме с фина шкурка вала на ротора и втулката, така че тя да се връща без да заяжда. Смазваме предния и задния легер обилно с литиева грес и сглобяваме по обратен ред. Възможно е пружината придържаща втулката де е изгнила и да не може да поставите втулката в шайбата. Тогава е нужно да се направят отвори в статора под ъгъл 120 градуса и посредством шило да се придвижи втулката надолу. Възможно е и да се центрира втулката и с бързо съхнеща епоксидна смола. Затворих отвора с двустранен скоч, или да замаже зад мотора със силикон за херметизиране, за да се ограничи проникването на влага:

Всичко приключва тук, ако проблемът е бил заклиняване на ротора вследствие на влагата и мръсотията! Ако обаче проблемът не е това и не ни работи мотора на помпата или има повреда по платките, тук започва веселата част!!! ???
Повреда в управляващия блок:

Лошата новина е, че платката е залята с нещо като желатин за херметизиране и е почти невъзможен ремонта. Калаената помпа тук няма да ни помогне, най- добре е да се разпоява с поялна станция с горещ въздух. Най- важното е да не се прегрява или недозагрява платката, защото се окъсва метализацията и след това трябва да се запояват пистите направо за транзисторите.
Технология за пренамотка на електромотора:
1) Намотаваме обратно на часовниковата стрелка, т.е. държим ротора отгоре и мотаем намотката от дясната част на електромотора към нас;
2) На ротора има 12 сегмента, които трябва да отбележим с маркер, така ще ни е по- лесно нататък;
3) Намотките се мотаят през един сегмент. Т.е на ротора имаме 12 сегмента, намотките са намотани през един.) В средата между сегментите са контактите на ротора, по- нататък ще означа къде да се намотава намотката, например 6-3, това означава, че намотката се разполага между контакт 6 и контакт 3. Намотава се обратно на часовниковата стрелка, т.е. началото е от контакт 6. Това не означава, че там трябва да свържем намотката;
4) Поставяме спойки на ротора;
5) Проводникът трябва де е с дебелина 0.5 но и 0.35 става;
6) Броят на навивките на всяка намотка е 18. Всяка намотка се намотава два пъти;
7) Намотава се само с цяло парче проводник, без прекъсвания по трасето;
Технологията- махнали сме старата намотка, която няма как да са възстанови. Подготвяме ротора- мястото за спояване трябва да изглежда като буквата Г. Вземаме проводника, зачистваме, слагаме калай и запояваме към първия контакт. По- нататък когато навиваме проводника за втори път през съответната спойка, е хубаво по- добре на мястото на спойката да остане емайл, отколкото оголения проводник да излезе от спойката. Не е нужно да запояваме веднага, обаче зачистваме обезателно. При това трябва да направим допуск 2-3 мм., така че проводниците да не са много натегнати;
9) При разреждане на проводниците, е задължително да се движат около ротора от намотката към контакта, само по часовниковата стрелка!;
10) Между сегментите има поставени хартиени вложки. Мотае така, че намотката де е между хартийките;
Схема за намотаване:
Започваме от контакт № 1, кой е той не е важно(ротора е симетричен). Важното е по- нататък внимателно да се работи по дадената схема!!!;
Н- Начало на намотката (към кой контакт свързваме проводника)
К- Краят на намотката (това е и начало на следващата намотка, така че не прекъсваме проводника, а само зачистваме, намотаваме на контакта и продължаваме по- нататък!)
х-х - Виж по- горе т.3, това е мястото където е разположена намотката.
Н К Х - Х
1 2 10-7
2 3 11-8
3 4 12-9
4 5 1 - 10
5 6 2 - 11
6 7 3 - 12
7 8 4 - 1
8 9 5 - 2
9 10 6 - 3
10 11 7 - 4
11 12 8 - 5
12 1 9 - 6
свършихме първата половина от работата.......
1 2 10-7
2 3 11-8
3 4 12-9
4 5 1 - 10
5 6 2 - 11
6 7 3 - 12
7 8 4 - 1
8 9 5 - 2
9 10 6 - 3
10 11 7 - 4
11 12 8 - 5
12 1 9 - 6
Ура! Готово!
Намотаваме. След това отново запояваме контактите с добър флюс и добър припой. Аз имах под ръка поялна станция, спойката със слаб поялник просто няма да издържи. Който има възможност да премери съпротивлението между два контакта то трябва да е около 0.2 Ома или около 80 UH;
Импрегнираме с лак, най- добре полиуретанов, но той съхне за денонощие. Може и са акрилен, който съхне бързо. Не жалим количеството, което нанасяме.
Чистем колектора с фина шкурка. Сглобяваме и се радваме!
Важни моменти!
1. Не дай си боже да чукате по оста на ротора, за да избиете лагера, веднага ще се откъснат контактните пластини. Шоуто е толкова голямо, че ще проклинате всичко на този свят!!! Затова най- добре да държим всички 4 пластини с пинцети. Държим много здраво и чукаме съвсем леко с дървен чук. Най- добре да използваме устройство за избиване на легер. Може да счупите крачетата даже само ако завъртите четкодържателя надолу. Така че внимавайте!
2. Четките по начало се държат от пластмасова основа с дупка по средата и 4 ъгълчета. Внимателно огледайте, за да разберете как да да я махнете. Може да я откъснете с клещи. След това си осигуряваме лавсаново фолио (използва се при LCD мониторите, с което покриват екраните, за да не се драскат). Отрязваме от твърдия дебел филм лента с размери 25х200 мм.
Завиваме лентата на тръбичка и я пъхаме между четките. Започваме с палец да размотаваме- четките се раздвижват. Пъхаме ротора държейки го отзад и го почукваме. Виждаме как колектора се спуска под ръба на четките. Изваждаме лентата с пинцети.
3. Поставяме задната част с магнитите, предварително отделена от задния лагер. Магнитите са силни, наместваме внимателно. Внимавайте в последния момент задната част на магнитите да не отскочи и да счупи някой клапан!!!
4. Завинтваме с два винта по диагонал. Не затягаме! Сега трябва да намерим положение при което да можем да завъртим ротора с клещи, като подложим кърпа, за да не нараним повърхността, ной добра да го направим с ръце.
След това придържаме блока на клапаните само нагоре!!!
Свързваме помпата с акумулатора в контактите на хидроблока, който сме отпоили от платката, това са два двойни контакта, останалите на клапаните са единични. Забръмча ли? Урааа! Имаме още работа, концентрирайте се!
След това проверяваме клапаните, минуса на средния контакт, с плюса обхождаме всички останали клапани. Чуваме щтракане и виждаме искра при всеки допир на контакт. При това всеки клапан плюе тънка струйка спирачна течност.
Сглобяваме и сме щастливи.
Ако сте успели да извадите ротора без да разглобявате хидроблока и без да отпоявате платката сте големи майстори.
Как да отпоим платката!!!
1. Развиваме всичко което е нужно – 4 винта;
2. Сваляме пластмасовия капак;
3. Разчистваме желето, с което е покрита платката;
4. Намазваме местата на спойките обилно с флюс, аз използвах EFD FluxPlus, може и ЛТИ-120. Също е възможно просто да разтрошим колофон и обилно да посипем с него;
5. Може да използваме помпа, но не се самозалъгвайте, платката е многослойна и метализацията ще падне още преди да сте изсмукали с помпата. Затова.....
6. Взимете сплав „РОЗЕ” или „ВУДА”;
7. След това, както сме намазали с флюс, капваме 6-10 капки;
8. Нагряваме с поялника. РОЗЕ се топи бързо и започва да се смесва с припоя, с който всичко е запоено и понижава неговата температура на топене от 300 на 100 градуса. След това, започва да тече вътре, но не проблем, така и трябва да е. Нека се смесват!!!;
9. Може да се пробвате с помпа, аз просто залях всичко със сплавта РОЗЕ и подпъхвайки отвертка, повдигнах платката заедно с кутията. Много внимавайте с повдигането!!!
След това чистим припоя от контактите с четка за зъби, важно е да не пестим флюса
УСПЕХ!!!
По материали от: Mondeoclub.ru
Превод и редакция: Nebhotep
Правите това на собствен риск. Не съм отговорен за вашите собствени действия. Ако погрешно ремонтирате ABS помпата или причините други вреди на себе си и автомобила, това си е ваша грешка. Ако смятате, че нямата достатъчно познания да направите това, моля помолете някой друг, който може!
Първо нека накратко представим типовете ABS системи монтирани на Мондео МК2:

Bendix Mecatronic 4,4 ('93 on)

Bendix Mecatronic III ('96-'97) with traction control

Bosch 5.3 ('97 on)
И така имаме форд Мондео от началото на 1997 г. до февруари 1998 г., на тези автомобили се поставя хидромодулатор АБС тип мекатроник ІІІ.
Ето така изглежда разглобения АБС:

Всички проблеми на тази система се състоят в това, че пластмасовия капак има дренажен отвор в най- ниската си част, а мястото на закрепване на хидромодулатора не е най- оптималното и цялата мръсотия отива върху него. Пластмасовия капак се закрепва с болтове под диагонал и той не приляга плътно и вътре попадат прах и влага.
На снимката се вижда, че на статора има дренажен отвор, в който е положен и лагерът:

През долния отвор проникват влагата и мръсотията/

Платката вътре в кутията:

Разглобяване на АБС модула:
1. Сваляме акумулатора и корпуса на въздушния филтър заедно с гофрирания въздуховод:
Получава се това:
2. Изсмукваме спирачната течност от разширителното казанче с шприц:
3. Откачаме съединенията на спирачните тръбички, със специален ключ за спирачни маркучи (аз успях и с обикновен ключ):
4. Откачаме откъм салона вакумният усилвател на спирачките:
5. Издърпваме усилвателя и модулаторът на АБС като на длан. Той е закрепан на поставка, която се крепи на 4 болта. Отвиваме ги, а също така и спирачните тръбички отбелязани със стрелки:
6. Поставката на модулатора има 2 кукички, вижте на снимката жълтите стрелки и разберете начина, по който трябва да го извъртите, за да го освободите и извадите:
7. Развиваме модулатора от стойката и сваляме пластмасовия кожух:
8. Ето така изглежда лагерния възел- мръсотия и корозия!
9. Отвиваме капака на статора на електродвигателя и внемателно го сваляме. И ето я причината ръждясалата втулка на вала:
10. Ето така изглежда капака на статора, със стрелка е отбелязана металната шайба центрираща втулката:
11. Втулката се изважда с устройство за издърпване, ето как беше ръждясала. Между другото втулката е желязна, а не бронзова:
12. Почистваме с фина шкурка вала на ротора и втулката, така че тя да се връща без да заяжда. Смазваме предния и задния легер обилно с литиева грес и сглобяваме по обратен ред. Възможно е пружината придържаща втулката де е изгнила и да не може да поставите втулката в шайбата. Тогава е нужно да се направят отвори в статора под ъгъл 120 градуса и посредством шило да се придвижи втулката надолу. Възможно е и да се центрира втулката и с бързо съхнеща епоксидна смола. Затворих отвора с двустранен скоч, или да замаже зад мотора със силикон за херметизиране, за да се ограничи проникването на влага:
Всичко приключва тук, ако проблемът е бил заклиняване на ротора вследствие на влагата и мръсотията! Ако обаче проблемът не е това и не ни работи мотора на помпата или има повреда по платките, тук започва веселата част!!! ???
Повреда в управляващия блок:

Лошата новина е, че платката е залята с нещо като желатин за херметизиране и е почти невъзможен ремонта. Калаената помпа тук няма да ни помогне, най- добре е да се разпоява с поялна станция с горещ въздух. Най- важното е да не се прегрява или недозагрява платката, защото се окъсва метализацията и след това трябва да се запояват пистите направо за транзисторите.
Технология за пренамотка на електромотора:
1) Намотаваме обратно на часовниковата стрелка, т.е. държим ротора отгоре и мотаем намотката от дясната част на електромотора към нас;
2) На ротора има 12 сегмента, които трябва да отбележим с маркер, така ще ни е по- лесно нататък;
3) Намотките се мотаят през един сегмент. Т.е на ротора имаме 12 сегмента, намотките са намотани през един.) В средата между сегментите са контактите на ротора, по- нататък ще означа къде да се намотава намотката, например 6-3, това означава, че намотката се разполага между контакт 6 и контакт 3. Намотава се обратно на часовниковата стрелка, т.е. началото е от контакт 6. Това не означава, че там трябва да свържем намотката;
4) Поставяме спойки на ротора;
5) Проводникът трябва де е с дебелина 0.5 но и 0.35 става;
6) Броят на навивките на всяка намотка е 18. Всяка намотка се намотава два пъти;
7) Намотава се само с цяло парче проводник, без прекъсвания по трасето;

9) При разреждане на проводниците, е задължително да се движат около ротора от намотката към контакта, само по часовниковата стрелка!;
10) Между сегментите има поставени хартиени вложки. Мотае така, че намотката де е между хартийките;
Схема за намотаване:
Започваме от контакт № 1, кой е той не е важно(ротора е симетричен). Важното е по- нататък внимателно да се работи по дадената схема!!!;
Н- Начало на намотката (към кой контакт свързваме проводника)
К- Краят на намотката (това е и начало на следващата намотка, така че не прекъсваме проводника, а само зачистваме, намотаваме на контакта и продължаваме по- нататък!)
х-х - Виж по- горе т.3, това е мястото където е разположена намотката.
Н К Х - Х
1 2 10-7
2 3 11-8
3 4 12-9
4 5 1 - 10
5 6 2 - 11
6 7 3 - 12
7 8 4 - 1
8 9 5 - 2
9 10 6 - 3
10 11 7 - 4
11 12 8 - 5
12 1 9 - 6
свършихме първата половина от работата.......
1 2 10-7
2 3 11-8
3 4 12-9
4 5 1 - 10
5 6 2 - 11
6 7 3 - 12
7 8 4 - 1
8 9 5 - 2
9 10 6 - 3
10 11 7 - 4
11 12 8 - 5
12 1 9 - 6
Ура! Готово!
Намотаваме. След това отново запояваме контактите с добър флюс и добър припой. Аз имах под ръка поялна станция, спойката със слаб поялник просто няма да издържи. Който има възможност да премери съпротивлението между два контакта то трябва да е около 0.2 Ома или около 80 UH;
Импрегнираме с лак, най- добре полиуретанов, но той съхне за денонощие. Може и са акрилен, който съхне бързо. Не жалим количеството, което нанасяме.
Чистем колектора с фина шкурка. Сглобяваме и се радваме!
Важни моменти!
1. Не дай си боже да чукате по оста на ротора, за да избиете лагера, веднага ще се откъснат контактните пластини. Шоуто е толкова голямо, че ще проклинате всичко на този свят!!! Затова най- добре да държим всички 4 пластини с пинцети. Държим много здраво и чукаме съвсем леко с дървен чук. Най- добре да използваме устройство за избиване на легер. Може да счупите крачетата даже само ако завъртите четкодържателя надолу. Така че внимавайте!
2. Четките по начало се държат от пластмасова основа с дупка по средата и 4 ъгълчета. Внимателно огледайте, за да разберете как да да я махнете. Може да я откъснете с клещи. След това си осигуряваме лавсаново фолио (използва се при LCD мониторите, с което покриват екраните, за да не се драскат). Отрязваме от твърдия дебел филм лента с размери 25х200 мм.
Завиваме лентата на тръбичка и я пъхаме между четките. Започваме с палец да размотаваме- четките се раздвижват. Пъхаме ротора държейки го отзад и го почукваме. Виждаме как колектора се спуска под ръба на четките. Изваждаме лентата с пинцети.
3. Поставяме задната част с магнитите, предварително отделена от задния лагер. Магнитите са силни, наместваме внимателно. Внимавайте в последния момент задната част на магнитите да не отскочи и да счупи някой клапан!!!
4. Завинтваме с два винта по диагонал. Не затягаме! Сега трябва да намерим положение при което да можем да завъртим ротора с клещи, като подложим кърпа, за да не нараним повърхността, ной добра да го направим с ръце.
След това придържаме блока на клапаните само нагоре!!!
Свързваме помпата с акумулатора в контактите на хидроблока, който сме отпоили от платката, това са два двойни контакта, останалите на клапаните са единични. Забръмча ли? Урааа! Имаме още работа, концентрирайте се!
След това проверяваме клапаните, минуса на средния контакт, с плюса обхождаме всички останали клапани. Чуваме щтракане и виждаме искра при всеки допир на контакт. При това всеки клапан плюе тънка струйка спирачна течност.
Сглобяваме и сме щастливи.
Ако сте успели да извадите ротора без да разглобявате хидроблока и без да отпоявате платката сте големи майстори.
Как да отпоим платката!!!
1. Развиваме всичко което е нужно – 4 винта;
2. Сваляме пластмасовия капак;
3. Разчистваме желето, с което е покрита платката;
4. Намазваме местата на спойките обилно с флюс, аз използвах EFD FluxPlus, може и ЛТИ-120. Също е възможно просто да разтрошим колофон и обилно да посипем с него;
5. Може да използваме помпа, но не се самозалъгвайте, платката е многослойна и метализацията ще падне още преди да сте изсмукали с помпата. Затова.....
6. Взимете сплав „РОЗЕ” или „ВУДА”;
7. След това, както сме намазали с флюс, капваме 6-10 капки;
8. Нагряваме с поялника. РОЗЕ се топи бързо и започва да се смесва с припоя, с който всичко е запоено и понижава неговата температура на топене от 300 на 100 градуса. След това, започва да тече вътре, но не проблем, така и трябва да е. Нека се смесват!!!;
9. Може да се пробвате с помпа, аз просто залях всичко със сплавта РОЗЕ и подпъхвайки отвертка, повдигнах платката заедно с кутията. Много внимавайте с повдигането!!!
След това чистим припоя от контактите с четка за зъби, важно е да не пестим флюса
УСПЕХ!!!
По материали от: Mondeoclub.ru
Превод и редакция: Nebhotep
- Nebhotep
- потребител
- Мнения: 1977
- Регистриран: 07 юли 2008, 15:26
- Модел на автомобила: Ford S-Max Titanium,105 kW (143 PS) year 2008, 6 speed manual Ford Escort MK VІІ Turnier`97 1.6 16v CLX
- Местоположение: София
- Status: Извън линия
Re: Реанимация на АБС тип Mecatronic ІІІ без TCS за Мондео МК2
По- горното ръководство важи и за МК 3, тъй като и там са наблюдават случаи на подклиняване, поради ръждясала втулка!
Особеностите тук са, че вакумния усилвател не може да се свали от купето, а трябва от към двигателния отсек!
Особеностите тук са, че вакумния усилвател не може да се свали от купето, а трябва от към двигателния отсек!
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 5 госта