НЕЖЕЛАНИ ПРИМЕСИ В МАСЛОТО

[cocoff]

Замърсителите в маслото могат да ви оставят насред път и да бръкнат доста дълбоко в джоба ви. Ето защо е добре тези замърсители да бъдат открити колкото е възможно по-рано.
Има четири категории замърсители: метални, неметални, вода и бензин.
Металните частици попадат в маслото, когато по различни причини и за различно време е разрушен нормалния маслен филм между триещите се части на двигателя. Твърдите частици (били те метални или неметални) обикновено заобикалят масления филтър през байпасната му система, освен ако тя не е блокирана. Нещо, което някои “майстори” препоръчват.
По маслените магистрали се отлагат частици бабит от нормалното износване на лагерите, микрочастици, преодолели филтърните бариери, частици от разлагането/стареенето на самото масло. Всички те, за разлика от железните частици не могат да бъдат уловени от магнитите. Всеки, който е свалял капак на картер или клапани знае за какъв мармалад става въпрос. Процесът прилича на запушването на артериите при човека , което в комбинация с намаленото налягане на маслото при по-износените двигатели води до т.н. “маслен глад”, което е странна форма на самоунищожение: при нормалната дейност на двигателя се отделят частици, които нарушават тази дейност, а това води до натрупване на още по-голямо количество такива частици.
Попадането на бензин или вода в маслото, макар и различно от “масления глад” води до същите тежки последствия. Попадането на вода в маслото е възможно при изпърцване на гарнитури или при вътрешни пукнатини по блока и главата. Бензин може да попадне в маслото при неизправности по механична бензинова помпа, карбуратора; като конденз при студено време и кратки преходи, неизправни инжектори и пр. Попаднал в цилиндъра, бензинът преминава през сегментите и се смесва с маслото.
Белите хора проверяват поне веднъж годишно състава на кръвта си и на маслото в колата, което позволява да се вземат съответните мерки преди да е станало много късно.
Добра идея е при смяна на маслото да се прекара един як магнит по дъното на легена (или каквото там използвате). Масленият филтър е добре да се отвори (без да се излива маслото от него) с някакъв нож, но не с ножовка, (което ще увеличи стружките) и през вътрешността му също да се прекара един магнит. Идеята е да се установи приблизителното количество на железните частици циркулиращи в маслото. Голямото количество метални частици говори за лошо мазане и евентуално сериозно износване на шийки, бутала, сегменти и каквото още се сетите. Срещал съм препоръки за поставяне на допълнителни магнити (от хард дискове, принтерни касети и пр.) по филтъра и/или картера. Ако някой си сложи такива да не забрави да ги махне преди да източи маслото. Тестът за немагнитни частици се състои в едно просто утаяване. Внимателно се отлива маслото от съда, в който сте изчакали да се утаи и по количеството неметална утайка се съди за състоянието на черупкови лагери, бронзови втулки и пр. нежелезни триещи се части.
Тестът за вода/антифриз в маслото е също елементарен. НОСЕТЕ ПРЕДПАЗНИ ОЧИЛА!! Ако някога сте пържили яйца, вече се досещате. В загрят тиган се налива малко масло, от дъното на легена (взето напр. със спринцовка). Цвърченето и/или пръскането е сигурен признак, че в маслото има вода. Тестването чрез налягане, приложено върху охладителната система също е достъпен и евтин метод.
Първият, най-бърз и безплатен тест за бензин в маслото е душенето(не на тъщата, а на маслото). Друг метод е запалването с кибритена клечка. Наличието на бензин в маслото силно понижава точката му на запалване. Чистото масло, поставено в капачка от буркан, не би трябвало да се запали от една клечка. Друг тест е измерването на налягането в бензинопровода веднага след угасване на двигателя. Ако налягането падне веднага, без видимо изтичане извън двигателя, това е индикация, че бензинът вероятно попада в двигателя, респ. в картера. Евентуално за неизправна бензиновата помпа.