|
ЗАКОН за движението по пътищата Обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г., изм., бр. 1 от
4.01.2000 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.04.2002 г., в сила от 26.04.2002 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 4/99 г., стр. 10
Библиотека закони - АПИС, т. 1, р. 6, № 655 Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства
за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на
водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците
в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове.
(2) Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да
се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната
среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Чл. 2. (1) Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни
да ги обозначат.
(2) Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване, като спазва установените правила за движение.
(3) Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за
обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика
или администрацията, управляваща пътя е определено друго. Компетентността
на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които
не са отворени за обществено ползване.
Чл. 3. (1) Лицата, които стопанисват пътищата, организират движението
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от замърсяване от моторните превозни средства.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За организиране на движението по
пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху
платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след
възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и
по ред, определени с наредбата по ал. 3.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Условията и редът за организиране
на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с
наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 4. При необходимост движението по пътищата се регулира от
упълномощени за това длъжностни лица.
Глава втора
ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА
Раздел I
Общи правила
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
2. трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на
пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или
за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги
застрашава.
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства;
2. с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите
участници в движението и живеещите в крайпътните имоти повече, отколкото
обстоятелствата налагат това, като в частност се стреми да не създава излишен
шум и прах, а водачът на моторно превозно средство - и да ограничава
замърсяването на околната среда от отработените газове на моторното превозно
средство;
3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) да не управлява пътно превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5
на хиляда или под въздействието на упойващо вещество.
Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
Чл. 7. (1) Когато има несъответствие между сигналите на регулировчика и
светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството, участниците в
движението са длъжни да се съобразяват със сигналите на регулировчика.
(2) Когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци
относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват
със светлинните сигнали.
(3) Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на
пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.
(4) Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на преносима
стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци, участниците в
движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата
стойка.
Чл. 8. (1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен
знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.
(2) Когато на дадено място от пътя едновременно е разрешено
преминаването на нерелсови и релсови пътни превозни средства, водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовото пътно
превозно средство независимо от неговото местоположение и посока на движение.
Чл. 9. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, е забранено
движението на верижни машини и използването на гуми с шипове. Движение на
пътни превозни средства с вериги за сняг е разрешено само когато пътните
условия изискват това.
(2) Поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на
пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от
собственика или администрацията, управляваща пътя.
Раздел II
Сигнали за регулиране на движението от упълномощените длъжностни лица.
Пътни светофари. Пътни знаци. Пътна маркировка
Чл. 10. (1) Всяко лице, упълномощено да регулира движението по
пътищата, наричано по-нататък "регулировчик", носи задължителни отличителни
знаци, по които участниците в движението лесно да го разпознават и добре да
го виждат както през деня, така и през нощта. Той може да ползва
регулировъчна палка и полицейска свирка, а когато регулира движението при
строително-ремонтни работи на пътя - червен флаг.
(2) Сигнали на регулировчика са следните положения на тялото и ръцете му
:
1. дясна ръка, вдигната вертикално - означава "ВНИМАНИЕ, СПРИ!"; това
не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал,
след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до
регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението;
при подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са
навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;
2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани - след като е
направил този жест, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си.
Сигналът означава:
а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите, които се намират срещу
лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият
надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад
гърба на регулировчика;
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в
движението;
3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:
а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите на пътни превозни средства,
които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които
искат да преминат зад гърба му;
б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в
движението.
(3) Освен сигналите, посочени в ал. 2, регулировчикът може да използва и
допълнителни разбираеми жестове за даване на други указания и разпореждания
на участниците в движението.
Чл. 11. (1) На железопътен прелез движението на пътните превозни
средства може да се регулира от железопътен служител, който подава следните
сигнали за спиране на пътните превозни средства пред прелеза:
1. през деня - изпъната хоризонтално напред и напречно на оста на пътя
дясна ръка с червен флаг;
2. през нощта - описваща полукръг червена светлина.
(2) Сигналите на железопътните служители са задължителни за водачите на
пътни превозни средства, приближаващи прелеза и от двете му страни.
Чл. 12. (1) За регулиране движението на пътните превозни средства на
кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват
пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен,
жълт и зелен цвят.
(2) За регулиране движението на пътните превозни средства по отделна
пътна лента се използват поставени над лентата пътни светофари, които подават
сигнали с немигащи светлини с червен и зелен цвят.
(3) За регулиране движението на превозните средства от редовните линии
за обществен превоз на пътници се използват пътни светофари с четири светещи
полета, които подават сигнали с немигащи светлини с лунно бял цвят на
светлината. Значението на светлинните сигнали се определя съобразно
разположението на светещите полета.
(4) За регулиране движението на пешеходците се използват пътни
светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен и
зелен цвят.
(5) За забраняване на пътните превозни средства да преминават през
железопътен прелез се използва сигнал от мигаща червена светлина. Този
сигнал може да се използва и пред подвижни мостове, на фериботи, пристанища и
на места, където на пътя излизат моторни превозни средства със специален
режим на движение.
Чл. 13. (1) За предупреждаване на участниците в движението за опасности
по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството,
забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен
характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на
различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението,
на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други
средства за сигнализиране.
(2) За насочване движението на пътните превозни средства и на
пешеходците по пътя, за отбелязване на определени площи от платното за
движение, на обекти, намиращи се в опасна близост до платното за движение, и
за даване на полезна информация на участниците в движението върху платното за
движение и обектите, намиращи се в обхвата на пътя, се поставя съответната
пътна маркировка.
Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14, изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)
Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с
министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията
определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари,
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при
организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министърът на регионалното развитие и
благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи определят с
наредба реда за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на
пътнотранспортни произшествия по пътищата.
Раздел III
Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя
Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат и водачът на моторно превозно
средство може да използва за движение най-удобната за него пътна лента в
следните случаи:
1. на пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една
посока, когато техният брой специално е обозначен с пътен знак;
2. в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за
движение в една посока, обозначени с пътна маркировка; това правило не се
прилага на автомагистрали и пътища, по които е разрешено движението на пътни
превозни средства със скорост, по-голяма от 80 км/ч;
3. когато навлизането по пътната лента се разрешава от светлинен
сигнал.
(3) Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от
пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на
платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и
от необходимото странично разстояние между тях.
(4) Когато има път, платно за движение, пътна лента или алея,
предназначени за движение на определени пътни превозни средства, водачите на
тези превозни средства са длъжни да се движат по тях.
(5) Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея,
водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да
използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен
банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в
движението.
Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
2. когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се
движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е
разрешено само при изпреварване или заобикаляне;
3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.
(2) На път с две или три самостоятелни платна за движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да навлиза в крайното ляво платно.
Чл. 17. На пътно платно с три и повече пътни ленти за движение в една
посока, обозначени с пътен знак, на водача на пътно превозно средство, което
не може да развива или на което не е разрешено да развива максималната за
пътя скорост, се забранява да навлиза в крайната лява лента за тази посока,
освен при завиване или заобикаляне.
Чл. 18. (1) Водачът на бавнодвижещо се пътно превозно средство
задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при завиване или
заобикаляне.
(2) Когато има обозначена с пътен знак пътна лента, предназначена за
движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, водачите на такива
превозни средства са длъжни да използват тази лента.
Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Когато
релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на нерелсовите
пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го
освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на релсово превозно
средство, за да го пропуснат да премине.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Когато на пътя има платно, обособено
за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на
нерелсови пътни превозни средства по него.
Раздел IV
Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите
са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението.
Чл. 21. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
Пътно Населено Извън Автома-
превозно място населено гистрала
средство от: място
Категория А 50 80 100
Категория В 50 90 130
Категории С, D 50 80 100
Категории В+Е,
С+Е, D+Е 50 70 100
Категория Т 50 50 -
Категория М 45 45 -
Самоходни
машини 40 40 -
(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Чл. 22. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да се движи
без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на
движението на другите пътни превозни средства.
(2) Водач на пътно превозно средство, което се движи с ниска скорост и
поради това причинява създаването на колона от пътни превозни средства,
трябва да ги пропусне при първа възможност.
(3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с
ниска скорост без включени аварийни светлини.
Чл. 23. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
(2) За улесняване на изпреварването по двулентовите двупосочни пътища
извън населени места водачите на пътни превозни средства или състави от пътни
превозни средства с дължина над 7 метра, с изключение на случаите, когато те
извършват изпреварване, трябва да поддържат такова разстояние между своето
превозно средство и движещото се пред него друго превозно средство, че
изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място
между тях.
Чл. 24. (1) Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява
скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие.
(2) Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от
него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни
излишно тяхното движение. В този случай водачът на пътно превозно средство,
което няма стоп-светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с
ръка.
Раздел V
Маневри
Чл. 25. (1) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно
да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната
пътна лента.
Чл. 26. Преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана
с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и
достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните
пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат
светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със
светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на
извършване на маневрата и се прекратява веднага след приключване на
маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде прекратен непосредствено
преди започване на маневрата.
Чл. 27. При наличие на остров или препятствие на платното за движение
водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна
страна, освен в случаите, когато:
1. пътен знак указва страната, от която да се премине;
2. островът или препятствието са разположени в средата на пътното
платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да премине от
неговата дясна страна.
Раздел VI
Сигнали, подавани от участниците в движението
Чл. 28. (1) За предупреждаване на останалите участници в движението за
намерението си да извърши маневра водачът на пътно превозно средство подава
следните сигнали:
1. ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално встрани - за
завиване наляво или за отклонение наляво;
2. десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално встрани, или
лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре - за завиване надясно или за
отклонение надясно.
(2) Като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва
превключването на светлините, а извън населените места - и звуков сигнал.
Чл. 29. Сигналът за спиране, подаван от водач на пътно превозно
средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, е лява или дясна
ръка, изпъната нагоре.
Чл. 30. Използването на звуков сигнал в населените места е забранено,
освен за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
Чл. 31. За предупреждаване на участниците в движението за опасност
водачът може да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички
пътепоказатели.
Чл. 32. (1) Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците
могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява
или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя.
(2) Сигналът по ал. 1 не освобождава пешеходците от задължението, преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянието до
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При пресичане на платното за
движение от деца за спиране на пътните превозни средства може да се подава
сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка.
Чл. 34. (1) Моторно превозно средство със специален режим на движение
подава едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина
и специален звуков сигнал.
(2) Моторно превозно средство, което поради специфичния характер на
движението си представлява препятствие или опасност за другите участници в
движението по пътя, се обозначава с жълта мигаща или проблясваща светлина.
Раздел VII
Завиване надясно или наляво
Чл. 35. (1) Завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента
по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в
съответна посока - от лента, предназначена за завиване надясно.
(2) Когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям
от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното
за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна.
(3) При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение
водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно
най-краткия път в дясната част на пътното платно по посока на движението.
(4) Завой надясно е позволен при червена светлина на светофара само при
наличие на съответен пътен знак или светлинен сигнал, като водачът е длъжен
да пропусне пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се е
уверил, че пътят е свободен за преминаване.
Чл. 36. (1) Завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по
посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна
посока - от лента, предназначена за завиване наляво.
(2) При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът
на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно
най-краткия път в дясната част на платното за движение.
Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се
ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.
(2) Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или
надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
(3) Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които
се движат по този път.
Раздел VIII
Завиване в обратна посока. Движение назад
Чл. 38. (1) Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-
лявата пътна лента по посока на движението.
(2) При завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се
пътни превозни средства.
(3) При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да
започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото
пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата
му страна пътни превозни средства.
(4) При завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение
назад.
Чл. 39. Завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека,
железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост
или при намалена видимост под 50 метра.
Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Раздел IХ
Изпреварване
Чл. 41. (1) Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им
страна.
(2) При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска
пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или
частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно
средство и се връща в напуснатата лента.
Чл. 42. (1) Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:
1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или
това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път
на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
(2) Водач, който изпреварва, е длъжен:
1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея;
3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.
(3) Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не
увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг
начин.
Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя
или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от
необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение;
2. на кръстовище на равнозначни пътища;
3. на железопътен прелез без бариери;
4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;
5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство
закрива видимостта към пешеходната пътека.
Раздел Х
Разминаване
Чл. 44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни
превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства.
(2) Ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието
на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна
лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства.
Чл. 45. (1) На планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон,
когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна
широчина на платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство
е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Това правило не се прилага в
случаите, когато местата за разминаване са разположени така, че водачът на
изкачващото се превозно средство би могъл да спре на намиращото се пред него
място за разминаване, без да възниква необходимостта от движение назад.
(3) Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е
длъжен да направи:
1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на
съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;
2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по-
тежкото;
3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.
(4) Когато превозните средства са от една и съща категория, назад е
длъжен да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен в
случаите, когато е очевидно, че това е по-безопасно за изкачващото се
превозно средство, както и когато последното е по-близо до специално
устроеното място за разминаване.
Чл. 46. Когато широчината на пътя не позволява разминаване между
превозните средства без предприемането на допълнителни мерки за сигурност,
водачът на превозното средство трябва да се движи с такава скорост, че да
може да спре на разстояние не по-голямо от половината от дължината на пътя в
зоната на своята видимост.
Раздел ХI
Преминаване през кръстовище
Чл. 47. Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може
да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
Чл. 48. На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от
местоположението и посоката им на движение.
Чл. 49. Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на
път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни
превозни средства и пешеходци.
Чл. 50. (1) На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища
са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
(2) Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя
направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят
помежду си от правилата на чл. 48. От същите правила се ръководят помежду си
и водачите на превозните средства, които не се намират на пътя с предимство.
Раздел ХII
Железопътен прелез
Чл. 51. (1) Всеки участник в движението трябва да проявява особено
внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през него.
(2) Водачът на пътно превозно средство, когато се приближава към
железопътен прелез, трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи
при необходимост да спре пред прелеза.
(3) Спирането на пътните превозни средства е задължително пред
железопътен прелез, който няма бариери.
(4) Ако няма други указания, дадени с пътни знаци или с пътна
маркировка, пред железопътния прелез пътните превозни средства спират на
разстояние не по-малко от 2 метра преди първата релса, а когато има бариери -
на 1 метър от тях.
Чл. 52. На участниците в движението е забранено да преминават през
железопътен прелез:
1. при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери,
независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или
звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза;
2. при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова
сигнализация, независимо от положението на бариерите.
Чл. 53. (1) Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в
движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и
на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава
релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно.
(2) Водачът на пътно превозно средство не трябва да започва
преминаването на железопътния прелез, ако не е предварително убеден, че няма
да се наложи спиране върху релсите или на разстояние по-малко от 2 метра от
тях, поради техническите особености на превозното средство, условията на
движение или други предвидими причини.
Чл. 54. (1) В случай на принудително спиране на превозното средство
върху релсите или на разстояние, по-малко от 2 метра преди първата или след
последната релса, водачът е длъжен:
1. да изведе пътниците извън превозното средство на безопасно
разстояние;
2. да вземе мерки за извеждането на превозното средство извън обсега на
релсовия път, а ако това е невъзможно, да направи всичко необходимо за
предупреждаване на водачите на релсовите превозни средства от двете посоки за
създалата се опасност.
(2) Предупреждението за спиране на релсово превозно средство през деня
се извършва с кръгово движение на ръката, в която се държи лесно забелязващ
се предмет с ярък цвят, а през нощта - фенер или запалена факла.
Раздел ХIII
Автомагистрала. Автомобилен път
Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път, обозначен като
автомагистрала със съответния пътен знак, е разрешено движението само на
автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава
50 км/ч. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на
пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни
превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.
(2) На автомагистрала е забранено движението на превозни средства с
рекламна цел, провеждането на технически изпитания на автомобили и
мотоциклети, организирането на демонстрации и движението на рекламни и други
шествия.
Чл. 56. Водач, който навлиза на автомагистрала, е длъжен да пропусне
движещите се по нея пътни превозни средства, а който иска да напусне
автомагистралата, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна
лента за излизане от нея.
Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Когато автомагистралата има
три и повече пътни ленти за движение в една посока, на водачите на автомобили
с допустима максимална маса над 3,5 тона, както и на водачите на състави от
пътни превозни средства, чиято обща дължина, включително и товарът, е повече
от 7 метра, е разрешено да се движат само в най-дясната и в съседната на нея
пътна лента. Навлизането и движението по другите ленти е забранено,
включително и при изпреварване.
Чл. 58. При движение по автомагистрала на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън
специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в
разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е
прекъсната;
3. да се движи по лентата за принудително спиране.
Чл. 59. (1) Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради
независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за
принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при
намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При
невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да
вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по
най-бърз начин.
(2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по
автомагистрала, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия
изход на автомагистралата.
Чл. 60. Разпоредбите на чл. 55, 57, 58 и 59 се прилагат и за движението
по автомобилните пътища, обозначени като такива със съответния пътен знак.
Раздел ХIV
Особени правила за движение в жилищна зона
Чл. 61. Жилищната зона е обособена, специално устроена територия в
населено място, която е обозначена като такава на входовете и изходите й с
пътни знаци и където действат специални правила за движение.
Чл. 62. В жилищната зона действат следните специални правила:
1. пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по
цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните
средства;
2. водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със
скорост не по-голяма от 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не
създават препятствия за тяхното движение;
3. паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално
обозначените места;
4. при излизане от жилищна зона на друг път водачите на пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат участниците в движението, движещи се по него.
Раздел ХV
Особени правила за движение в тунел
Чл. 63. При движение в тунел, началото на който е обозначено с пътен
знак, водачът е длъжен:
1. да включи къси или дълги светлини;
2. да изключи двигателя при принудително спиране в тунела, ако това
спиране не е кратковременно.
Чл. 64. При движение в тунел е забранено движението назад, завиването в
обратна посока, спирането за престой и паркирането.
Раздел ХVI
Спирки на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници
Чл. 65. При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо
пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или
автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен
своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да
спре.
Чл. 66. (1) При приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или
спрял на означена с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да спре на един метър зад трамвая.
(2) При приближаване към спирка, на която има остров на платното за
движение, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, за да позволи на пешеходците
безопасно да преминат през платното за движение между тротоара и острова.
Чл. 67. Водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост и да спре, за да позволи на пътните превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат
необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. Това
не освобождава водачите на пътните превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници да вземат необходимите мерки за безопасност.
Чл. 68. (1) Когато спирките са оформени със специално уширение на
пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии
за обществен превоз на пътници е длъжен да спира в това уширение, а когато
такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за
движение.
(2) Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен
превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и
слизане на пътниците.
(3) Качването на пътници в превозното средство от редовните линии за
обществен превоз на пътници и слизането от него е разрешено само на спирките,
когато превозното средство е неподвижно.
Чл. 69. На спирка на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници други пътни превозни средства могат да спират за
слизане или качване на пътници само ако не пречат на превозните средства, за
които е предназначена спирката. Престоят на таксиметрови автомобили с цел
очакване на пътници е забранен.
Раздел ХVII
Използване на светлините
Чл. 70. (1) При движение през нощта и при намалена видимост моторните
превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги
светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с
регистрационния номер.
(2) Използването на дългите светлини е забранено:
1. при разминаване; в този случай превключването от дълги на къси
светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко
от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез
превключването на светлините;
2. при движение по осветени участъци от пътя;
3. при движение зад друго моторно превозно средство на разстояние, по-
малко от 50 метра.
(3) За подобряване видимостта на автомобилите и осигуряване
безопасността на движението през деня те могат да се движат с включени къси и
габаритни светлини.
Чл. 71. (1) Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да
има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на
превозното средство.
(2) Всяка ръчна количка, теглена или бутана, при движение през нощта и
при намалена видимост трябва да има най-малко една бяла или жълта добре
различима светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад.
Източникът на тези светлини може да е един, който да бъде разположен от
лявата страна на количката. Светлините не са задължителни за ръчни колички с
широчина, по-малка от 1 метър.
Чл. 72. Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно
средство или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими
изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най-малко две бели
или жълти добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад.
Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път извън населено място
през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение
моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат
обозначени с включени габаритни светлини.
Чл. 74. (1) Допълнителни светлини за мъгла може да се използват само
при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други
подобни условия. Тези светлини не може да се използват самостоятелно.
(2) Допълнителна задна светлина за мъгла с червен цвят се използва само
когато видимостта е намалена под 50 метра.
Чл. 75. През деня мотоциклетите се движат с включена къса светлина
отпред и с включена габаритна светлина отзад.
Чл. 76. Забранено е използването на други светлини, освен предвидените
в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове.
Чл. 77. При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре.
Чл. 78. При движение през нощта и при намалена видимост извън
населените места водачът на стадо, придвижващо се по платното за движение,
трябва да го обозначи откъм страната на движението със запален фенер.
Раздел ХVIII
Особени правила за някои участници в движението
Чл. 79. За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
1. спирачки;
2. звънец и да няма друг звуков сигнал;
3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство
за излъчване на червена светлина отзад;
4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата.
Чл. 80. Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение.
Чл. 81. На водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено:
1. да се движи успоредно до друго двуколесно пътно превозно средство;
2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка,
както и да освобождава педалите, с които контролира превозното средство;
3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно
средство или да се държи за него;
4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението
на превозното средство или създават опасност за другите участници в
движението;
5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за
пешеходци; тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12
години.
Чл. 82. Забранено е движението на велосипедисти в група за тренировка,
ако пред и зад групата няма придружители с автомобил или мотоциклет.
Чл. 83. (1) Тегленето на повредено моторно превозно средство се
извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално
приспособление.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Тегленето на повредено моторно
превозно средство с допустима максимална маса над 5 тона се извършва само с
твърда връзка или от специален автомобил.
(3) Водачите на теглещото и на тегленото моторно превозно средство са
длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно разбиране по
време на движение и по-специално - сигнала за спиране.
Чл. 84. При теглене разрешената максимална скорост на движение е 40
км/ч, а при теглене с твърда връзка по автомагистрала - 70 км/ч.
Чл. 85. (1) При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина
от 2 до 4 метра и да е оцветен напречно с червени и бели ивици. Тегленото
моторно превозно средство трябва да бъде с изправна кормилна уредба.
(2) При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6
метра и поне на две места да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото с
гъвкава връзка моторно превозно средство трябва да има изправна кормилна и
спирачна уредба.
Чл. 86. По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва
да бъде с включени къси светлини, а тегленото - с включен авариен сигнал или
с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник. При движение
през нощта или в условията на намалена видимост и при неизправна осветителна
уредба тегленото моторно превозно средство трябва да има отзад в лявата
страна червена светлина.
Чл. 87. Забранено е:
1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;
2. тегленето на двуколесни пътни превозни средства и на мотоциклети с
кош и използването им за теглене;
3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство
с ремарке или обратното;
4. тегленето при намалена видимост под 50 метра;
5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Чл. 88. Организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, могат да се провеждат само след разрешение на
собствениците или администрацията, управляваща пътя и след предварително
съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждането им с органите
на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 89. Движението на шествия се извършва в колона по най-дясната
свободна пътна лента. Широчината на колоната не може да бъде по-голяма от
широчината на една пътна лента за движение.
Чл. 90. Забранява се на останалите участници в движението да пресичат
шествие.
Чл. 91. (1) Моторни превозни средства със специален режим на движение
са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно
светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков
сигнал.
(2) Специалният режим на движение се ползва само при необходимост.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Специален режим на движение ползват
моторните превозни средства на: Спешна медицинска помощ, Национална служба
"Пожарна и аварийна безопасност", Национална служба "Полиция", Народно
събрание, Национална служба за охрана, Държавна агенция "Гражданска защита",
обозначените автомобили на служба "Сигурност - военна полиция и военно
контраразузнаване" към министъра на отбраната и други служби на
Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните
работи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Министърът на вътрешните работи
определя с наредба условията и реда, при които се ползва специален режим на
движение за моторните превозни средства.
Чл. 92. (1) Водачът на моторно превозно средство със специален режим на
движение може:
1. да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава,
без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след
като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно;
2. да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова,
доколкото няма да застраши нечий живот или имущество;
3. да не се съобразява с организацията на движението, когато това се
отнася до посока на движение и завиване в определени направления;
4. да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този
закон; през това време той може да подава само светлинни сигнали.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни
средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите
от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин.
Раздел ХIХ
Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно поради повреда
(Загл. доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)
Чл. 93. (1) Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
(2) Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение.
Чл. 94. (1) За престой извън населените места пътните превозни средства
се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за
престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.
(2) За паркиране извън населените места пътните превозни средства се
спират извън платното за движение. Паркирането на платното за движение е
забранено.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За престой и паркиране в населените
места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства.
Чл. 95. Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят
отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой
или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за
останалите участници в движението.
Чл. 96. Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или
да потегли само.
Чл. 97. (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно
превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен
незабавно да го измести извън него.
(2) На път в населено място водачът на недвуколесно пътно превозно
средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно
да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за
движение.
(3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е
длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде
забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства.
(4) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на
разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в
пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите
го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост
на движение над 100 км/ч предупредителният светлоотразителен триъгълник се
поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.
(5) Като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно
средство може да се използва включването на авариен сигнал или габаритни
светлини.
(6) Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и за пътните превозни средства,
които са спрели за оказване на помощ.
Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка
за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на
движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и
в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях,
която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5
метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно
средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра
или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се
пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. пред входовете на паркове, училища, театри, кина, предприятия, както
и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни
средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете
на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен
превоз на пътници;
4. на места, определени за инвалиди.
Чл. 99. (1) В населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони
за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Това време
не може да бъде по-малко от 30 минути и повече от 3 часа.
(2) Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна
маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
(3) Съответният общински съвет може да определя такса за паркиране при
условията по ал. 1.
Раздел ХХ
Задължения на водачите на пътни превозни средства
Чл. 100. Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория;
2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява;
3. документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за
моторното превозно средство, което управлява;
4. превозните документи, определени от министъра на транспорта и
съобщенията.
Чл. 101. (1) При възникване по време на движение на повреда или
неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване.
(2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е
невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен
ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите
мерки за безопасност на движението.
(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат при следните повреди или
неизправности:
1. по основната спирачна уредба - при изтичане на спирачна течност или
въздух или когато ефективността от работата на спирачната уредба не отговаря
на нормативните изисквания, при което при спиране се нарушава устойчивостта
на превозното средство или на състава от пътни превозни средства или се
удължава спирачният им път;
2. по пневматичната спирачна уредба - когато освен посочените в т. 1
неизправности компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за
захранване на уредбата;
3. когато по кормилната уредба има незакрепени, неосигурени против
саморазвиване или повредени, с нарушена цялост части и възли;
4. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване,
когато:
а) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад;
тази разпоредба не се отнася за превозните средства, които имат директна
видимост от мястото на водача към пътя през задното и страничните стъкла;
б) не работят стъклочистачките по време на дъжд или снеговалеж;
в) неизправно е теглително-прикачното устройство на теглещото превозно
средство или на ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или
полуремаркето;
5. по силовото предаване - ако не работи съединителят, липсват или са
повредени закрепващи елементи на карданния вал или полуваловете;
6. джантата на едно от колелата е повредена, с нарушена цялост, липсва
или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото;
7. изтича гориво;
8. липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или
светлоотразители при движение през нощта.
Чл. 102. (1) Водачите на автомобили, комплектувани с обезопасителни
колани, са длъжни да ги използват.
(2) Могат да не ползват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;
3. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.);
4. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) водачите на таксиметрови
автомобили, когато са на работа и превозват пътници;
5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
(3) Водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение са длъжни да
поставят на главата си защитна каска, отговаряща на съответните изисквания.
Чл. 103. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Чл. 104. (1) При приближаване на моторно превозно средство със
специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са
длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и
да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на
сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.
(2) Забранено е на водачите на пътни превозни средства да се движат
непосредствено зад превозните средства със специален режим на движение или
зад придружаваните от тях автомобили.
Чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 27.05.2002 г.) На
водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Забранява се ограничаване
на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им.
(2) Ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати на леките
автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска само при
наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
Чл. 106. Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на
животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да
не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в
обхвата на пътя.
Раздел ХХI
Правила за движение на пешеходците
Чл. 107. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира
на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. За
пешеходци се считат и лицата:
1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно
превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър;
2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет;
3. инвалиди, които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани
посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със
скоростта на пешеходец.
Чл. 108. (1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат
използвани;
2. при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се
затруднява движението на другите пешеходци.
Чл. 109. Инвалидите, които се придвижват с инвалидна количка със
скоростта на пешеходец, могат да се движат и по платното за движение, като се
придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 110. Извън населените места, при липса на банкет или тротоар или
при невъзможност те да бъдат използвани, лицата, бутащи велосипед, мотопед
или мотоциклет, са длъжни да се движат по платното за движение, като се
придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 111. (1) Група пешеходци с водач, военна колона, ученическа група и
други подобни могат да се движат по платното за движение в редици до
четирима, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница. В този
случай те трябва да са обозначени от лявата страна, както следва:
1. през деня - отпред и отзад с червен флаг;
2. през нощта - отпред с бяла светлина, а отзад - с червена светлина;
когато дължината на образуваната колона е над 20 метра, вървящите от лявата
страна на всеки 10 метра носят допълнително светещо тяло, излъчващо бяла
светлина.
(2) При намалена видимост или при интензивно движение движението на
група пешеходци с водач по платното за движение се разрешава само в колона
един след друг.
Чл. 112. (1) (Предишен текст на чл. 112 - ДВ, бр. 43 от 2002 г.)
Организирана група деца на възраст до 10 години може да се движи само по
тротоара или банкета и задължително се води най-малко от две лица на възраст
над 18 години. При пресичане на платното за движение водачът на групата е
длъжен своевременно да подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг
или с ръка, за да спре движението на пътните превозни средства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За осигуряване безопасното пресичане
на платното за движение от деца всяко лице на възраст над 18 години може да
подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка.
Чл. 113. Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:
1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват;
2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение;
3. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение.
Чл. 114. На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Чл. 115. (1) Пешеходците изчакват пристигането на превозните средства
от редовните линии за обществен превоз на пътници на тротоара, на острова за
безопасност или на местата, очертани с маркировка, а ако няма такива - на
банкета.
(2) При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален
режим на движение пешеходците са длъжни да освободят платното за движение.
Пресичането се разрешава след преминаване на сигнализиращото моторно превозно
средство и на съпровожданите от него пътни превозни средства.
Раздел ХХII
Поведение на водачите към пешеходците
Чл. 116. Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.
Чл. 117. При приближаване към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре.
Чл. 118. При подаден от водач на организирана група деца сигнал с палка
"Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка водачите на пътни превозни средства
са длъжни да спрат и да изчакат преминаването на децата.
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
(2) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно
средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи
с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите
по пешеходната пътека пешеходци.
(3) Пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с
пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване
на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Чл. 120. (1) Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека
се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен:
1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спрe пред
пешеходната пътека;
2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;
3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъдe
принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал,
който забранява преминаването.
(2) Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка
за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да
спре, за да пропусне пешеходеца.
Чл. 121. Когато на платното за движение има вода, кал или дребни
камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава
скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.
Чл. 122. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Водачът на пътно превозно
средство при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с
опознавателен знак, че превозва организирана група деца, е длъжен да намали
скоростта и при необходимост да спре, за да осигури безопасността на децата.
Раздел ХХIII
Поведение при пътнотранспортно произшествие
Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието;
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието;
в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) до пристигането на представителя по
буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на
движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него;
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението,
както и да не променя състоянието му до идването на представителя на
Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози
до здравното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се
завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат
запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;
е) (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) да не консумира алкохолни напитки до
пристигането на контролните органи;
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно
уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
(2) Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при
поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и
за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност", а в зависимост от
последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото,
което е повредил в резултат на произшествието.
Чл. 124. Водач на моторно превозно средство, който не е участник в
пътнотранспортно произшествие, когато пристигне на мястото на произшествието,
съобразно необходимостта е длъжен:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) да вземе мерки за осигуряване
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него;
2. да уведоми за произшествието органите на Министерството на
вътрешните работи или администрацията на общината, на чиято територия е
станало произшествието.
Чл. 125. Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва
опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението;
4. в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна
регистрация;
5. има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на
алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) произшествието е с участието на
пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската
армия; в този случай се уведомява служба "Сигурност - военна полиция и военно
контраразузнаване" към министъра на отбраната;
7. между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е
в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети.
Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Министърът на вътрешните
работи и министърът на финансите определят с наредба условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните
работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства.
(2) Министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването
определят с наредба условията и реда за взаимодействие между контролните
органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадалите при
пътнотранспортни произшествия и реда за отчитането им.
Раздел ХХIV
Особени правила при превоз на пътници и товари
Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При превозване на товари
масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава
допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.
Чл. 127. (1) Превозваните товари трябва:
1. да не създават опасност за участниците в движението;
2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя;
3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават
устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство;
4. да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните
знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и
сигналите, подавани с ръка.
(2) Товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят
и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.
(3) Когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното
средство с повече от 0,20 метра, а отпред или отзад - с повече от 1 метър,
товарът се обозначава с червен флаг, а при движение през нощта - с бял
светлоотразител или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител или с
червена светлина отзад.
Чл. 128. Когато по време на превозването товарът падне изцяло или
частично на пътя, водачът е длъжен да взeме необходимите мерки за
сигнализиране на товара и на пътното превозно средство и за почистване на
пътното платно.
Чл. 129. Опасните товари се опаковат, етикетират, маркират и превозват
съгласно изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на
опасни товари по шосе (ADR) (ДВ, бр. 73 от 1995 г.).
Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Допустимата максимална
скорост на движение на моторни превозни средства, превозващи опасен товар в
населено място, е 40 км/ч, извън населено място - 50 км/ч, и по
автомагистрала - 90 км/ч.
(2) Паркирането на пътно превозно средство, което превозва опасен товар,
се извършва само на паркинги, определени за тази цел, а когато няма такива -
извън платното за движение, най-малко на 200 метра от населено място или от
обозначена вододайна зона.
Чл. 131. На водача на пътно превозно средство, което е извънгабаритно
или превозва опасен товар, е забранено да престоява на платното за движение и
да се движи при намалена видимост под 50 метра.
Чл. 132. При превозване на пътници водачът е длъжен:
1. да извършва превоза само с предназначени за това пътни превозни
средства съобразно товароносимостта, отразена в свидетелството за
регистрация;
2. преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за
безопасното им превозване;
3. да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди
потеглянето и да не ги отваря по време на движение;
4. да постави на превозното средство отпред и отзад съответния
опознавателен знак при превозване на организирана група деца; това
изискване не се отнася за пътните превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници.
Чл. 133. (1) Забранява се превозването на по-голям брой пътници от
определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.
Допуска се в лек автомобил да се превозват допълнително на задната седалка
още две деца до 7 години или едно до 14 години.
(2) Превозването на деца до 10-годишна възраст е забранено на задната
седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил,
освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка.
Чл. 134. (1) Забранява се превозването на пътници в туристически
ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други
селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на
мотоциклети.
(2) В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които
товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар,
като бъде осигурена тяхната безопасност. Броят им за всеки тон полезен товар
е по един човек, но не повече от 8. Тези изисквания не се отнасят до
моторните превозни средства на Министерството на отбраната.
Чл. 135. Пътниците са длъжни:
1. да изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното
превозно средство;
2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) да използват обезопасителните
колани, с които са комплектовани автомобилите;
3. да поставят на главата си защитна каска, когато пътуват с мотоциклет
или с мотопед.
Чл. 136. Могат да не ползват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лица, чието физическо състояние не позволява употребата на колан;
3. (отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.).
Чл. 137. На пътниците е забранено:
1. да застават в непосредствена близост до водача и да ограничават
видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят
вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат
навън от превозното средство;
2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз
на пътници, с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да
замърсят или да наранят другите пътници;
3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без
разрешение на контролния орган;
4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават
опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда.
Глава трета
ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) На пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само пътни превозни средства, които
отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови актове.
(2) Пускането на пазара на нови моторни превозни средства и ремаркета се
извършва въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(3) Пускането на пазара или пускането в действие на нови компоненти или
отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета се извършва
въз основа на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(4) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредби условията
и реда за одобряване типа на нови моторни превозни средства и ремаркета,
както и системи, компоненти или отделни технически възли за тях.
(5) Министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на
транспорта и съобщенията, определя с наредби условията и реда за одобряване
типа на нови колесни трактори за селското и горското стопанство.
(6) Министърът на икономиката, съгласувано с министъра на транспорта и
съобщенията, определя с наредба реда за създаване и начините за нанасяне на
идентификационен номер (VIN-код) на пътнитe превозни средства, произведени в
Република България.
Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат:
1. технически изправни;
2. с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението;
3. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) обозначени със съответните
опознавателни знаци.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Движението на пътни превозни
средства с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени
по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на пътни превозни средства,
превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на
регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на
транспорта и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с
министъра на вътрешните работи.
Чл. 140. (1) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на
отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при
първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и
тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на
вътрешните работи. Спрените от движение моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след
отстраняване на причината за тяхното спиране.
(3) Редът за регистриране и отчет на превозните средства - собственост
на чуждестранни физически и юридически лица, се съгласува с министъра на
външните работи.
(4) Моторните превозни средства от поделенията на въоръжените сили се
регистрират и отчитат по ред, определен от съответния министър или
ръководител на ведомство. Формата, размерът и видът на регистрационните
номера за тези превозни средства се съгласуват с министъра на вътрешните
работи.
Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) За всяко регистрирано
моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с
безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на
вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно
наредбата по чл. 140, ал. 2.
(2) Дубликат на свидетелството за регистрация на пътно превозно средство
се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за
което собственикът на превозното средство подписва декларация.
Чл. 142. Министърът на вътрешните работи определя ред за служебно
предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрираните
пътни превозни средства на заинтересованите лица. Службата за регистриране е
задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да
съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за
заявителя на справката и целите, за които се искат данните.
Чл. 143. (1) Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия
собственик по поставения от производителя идентификационен номер на рамата
(шасито) на превозното средство.
(2) Забранява се изменението, подмяната или заличаването на
идентификационния номер на рамата (шасито) на превозно средство.
(3) Пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден
идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен
автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.
(4) Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред,
определен от министъра на вътрешните работи.
(5) Снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство се
извършва след отбелязване в свидетелството за регистрация, че табелите с
регистрационните номера на това превозно средство са върнати в съответната
служба, където то е регистрирано.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) С искането за снемане от отчет се
представят доказателства, че пътното превозно средство е прието за
разкомплектуване или съхраняване в определено за това място или в частен
имот.
Чл. 144. (1) Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля
с писмен договор.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) При прехвърляне на собствеността на
регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10
тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с
работен обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните трябва да
бъдат нотариално заверени.
Чл. 145. (1) При промяна на собствеността на регистрирано пътно
превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата,
издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на
собствеността с данните на приобретателя.
(2) Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в
двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене
копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на праводателя,
когато отчуждаването е извършено чрез публична продажба.
Чл. 146. (1) (Предишен текст на чл. 146, доп. - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства
се извършва по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и
съобщенията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Изменение в конструкцията на колесни
трактори и теглените от тях ремаркета се извършва при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувано с
министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Регистрираните пътни
превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на колесните трактори и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта и
съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Прегледът за проверка на техническата
изправност обхваща комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и
механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на
вредни газове от моторните превозни средства и изправността на
шумозаглушителните им устройства.
Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Министърът на транспорта
и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с
наредба условията и реда за издаване на разрешения за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, участващи в движението по пътищата, с изключение на
колесните трактори и теглените от тях ремаркета.
(2) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства се издава на физически
или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, от министъра на транспорта и
съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) За издаване на разрешението лицата по ал. 2 подават заявление, към
което прилагат и следните документи:
1. копие от съдебното решение за регистрация по реда на Търговския закон
или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
2. удостоверение за актуално съдебно състояние;
3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в
несъстоятелност.
(4) Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства се издава при следните
условия:
1. сградите, съоръженията, оборудването, уредите и средствата за
измерване отговарят на изискванията и осигуряват изпълнението на целия обем
проверки, предвидени в наредбата по чл. 147, ал. 1;
2. техническите специалисти, които извършват прегледите, притежават
необходимите образование, специализация и квалификация съгласно изискванията
на наредбата по чл. 147, ал. 1.
(5) Разрешението се издава в срок до 30 дни от датата на подаването на
заявлението.
(6) Министърът на транспорта и съобщенията отказва издаването на
разрешение в случаите, когато кандидатът не отговаря на условията в наредбата
по ал. 1. Отказът се мотивира.
(7) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното
производство.
(8) Разрешението по ал. 1 се издава за всеки технически пункт за срок 5
години.
(9) Министерството на транспорта и съобщенията води регистър за
издадените разрешения по ал. 1.
(10) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на
неистински документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване на дейността на търговеца или на юридическото лице с
нестопанска цел;
3. с изтичане на срока, за който е издадено;
4. по молба на неговия притежател.
Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Разрешението се отнема при
нарушение на изискванията на наредбите по чл. 147, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1.
(2) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на
транспорта и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице по
предложение на ръководителя на съответната служба за контрол по чл. 165 и
166.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на Закона за
административното производство.
(4) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за
получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на
отнемането му.
Чл. 148б. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Пътна помощ по пътищата,
отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически
лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с
нестопанска цел, регистрирани по реда на този закон.
(2) Удостоверението за регистрация се издава от министъра на
регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него
длъжностно лице след представяне на копие от съдебното решение за регистрация
по реда на Търговския закон или документ за регистрация по Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, удостоверение за актуално състояние,
декларация за липса на открита процедура за обявяване в несъстоятелност,
списък на превозните средства, с които ще се извършва пътната помощ, и
телефонния номер за повикване на пътната помощ.
(3) Регистърът на лицата, извършващи пътна помощ, се води от
Изпълнителната агенция "Пътища".
Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) За нуждите на типовото
одобряване пътните превозни средства се делят на следните категории,
обозначени с латински букви:
1. категория L - моторни превозни средства с по-малко от четири колела,
към които спадат:
а) категория L1 - моторните превозни средства с две колела, с двигател с
работен обем не по-голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с
вътрешно горене, и с конструктивна максимална скорост не по-голяма от
45 км/ч, независимо от вида на задвижването;
б) категория L2 - моторните превозни средства с три колела, с произволно
разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина, с двигател с
работен обем не по-голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с
вътрешно горене, и с конструктивна максимална скорост не по-голяма от
45 км/ч, независимо от вида на задвижването;
в) категория L3 - моторните превозни средства с две колела, с двигател с
работен обем над 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно
горене, или с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч, независимо от
вида на задвижването;
г) категория L4 - моторните превозни средства с три колела, с
несиметрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина на
превозното средство, с двигател с работен обем над 50 куб. см - в случай на
задвижване с двигател с вътрешно горене или с конструктивна максимална
скорост над 45 км/ч, независимо от вида на задвижването;
д) категория L5 - моторните превозни средства с три колела, със
симетрично разположение на колелата спрямо надлъжната средна равнина на
превозното средство, с двигател с работен обем над 50 куб. см - в случай на
задвижване с двигател с вътрешно горене или с конструктивна максимална
скорост над 45 км/ч, независимо от вида на задвижването;
2. категория М - моторни превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на пътници, към които спадат:
а) категория М1 - моторните превозни средства за превоз на пътници, в
които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
б) категория М2 - моторните превозни средства за превоз на пътници с
повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима
максимална маса не повече от 5 тона;
в) категория М3 - моторните превозни средства за превоз на пътници с
повече от 8 места за сядане, без мястото на водача, с технически допустима
максимална маса над 5 т;
3. категория N - моторните превозни средства, предназначени за превоз на
товари, които имат най-малко четири колела, към които спадат:
а) категория N1 - моторните превозни средства, предназначени за превоз
на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;
б) категория N2 - моторните превозни средства, предназначени за превоз
на товари, с тех |
