КЛУБ ФОРД БЪЛГАРИЯ - CLUB FORD BULGARIA

Ако не съм съгласен със съставения от КАТ акт и имам намерение да го обжалвам длъжен ли съм да го подпиша?
Подписът ми не означава ли, че съм съгласен със съдържанието на акта, което намалява шансовете ми за успешно обжалване? Ако не подпиша подлежа ли на някакви санкции по закон?

escorttd написа:длъжен ли съм да го подпиша?

Ако не го подпишеш ще спрат някой да го подпише като свидетел май, преди така правеха.(ама там като накарат някой да се подпише почваш да го кълнеш и го питай знае ли какво подписва и че ще го съдиш....- това по действителен случай, накрая скъсали акта, ама де да знам- фолклор...)
Доколкото знам отдолу трябва да напишеш възраженията и тогава подписваш.... нямам много опит с актовете.
Надявам се някой с повече практика да каже как е точно!

Безпредметно е да не го подписваш. Ще го връчат при отказ със свидетел. Не губиш никакви права от подписването. Напиши в него възраженията си.

Да - така е.
Трябва да го подпишеш и ако мислиш да го обжалваш, задължително пишеш отдолу някакво възражение - може и да не е много смислено, но трябва да напишеш нещо - достатъчно е да напишеш "не съм съгласен". След това в седем дневен срок, отиваш да си напишеш обясненията надълго и на широко.

Ако откажеш да го подпишеш, полицая просто вика друг полицай, записват че не си искал да подпишеш акта и другия се подписва като свидетел - след това и да искаш да обжалваш - не може.

Естествено, че не си длъжен да подпишеш акта. Твое право е да откажеш.
Ако откажеш подписва го "свидетел" - обикновено един от патрула(нали са по 2-3ма, за да не се корумпират).

Ако искаш копие от акта обаче си длъжен да подпишеш най-отдолу..."Получих копие от акта..."(хубаво е да си вземеш копие, за да продължиш да караш - замества синьото талонче, а пък и да знаеш в какво нарушение са те хванали - да възразиш)

Подписал или не, това не ти отнема правото да възразиш акта. Но е хубаво както казва колегата да напишеш нещо конкретно за възражение - тогава задължително го подписваш.

Мисля, че срока за възражение на акта обаче е 3 дни, а после наказателното постановление се обжалва в 7дневен срок

Мисля, че на всеки униформен би изпаднал в ужас от Възражение: "Бе реализиран състава на чл. 301 ал.1 от НПК в присъствието на свидетел(ваш спътник). При отказ от моя страна бе съставен акт с невярно сдржание." После пишеш възражение и описваш ситуацията, в която униформения ти е "поискал" подкуп. = >като резултат може не само акта да отпадне, но и полицая да изгуби работата си.

Трябва обаче да имате предвид, че същия чл. 301 ал.4...?май....преследва и даващия рушвета.

Дори и да не подпишеш акта, не си губиш правото да го обжалваш.

runtavguz написа:...

Мисля, че на всеки униформен би изпаднал в ужас от Възражение: "Бе реализиран състава на чл. 301 ал.1 от НПК в присъствието на свидетел (ваш спътник). При отказ от моя страна бе съставен акт с невярно съдържание." После пишеш възражение и описваш ситуацията, в която униформения ти е "поискал" подкуп. => като резултат може не само акта да отпадне, но и полицая да изгуби работата си.

Трябва обаче да имате предвид, че същия чл. 301 ал.4...?май....преследва и даващия рушвета.

Да не бъдем голословни, че после ще се смеят...

Чл. 301. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

Това е от НПК!

На нас ни трябва текста от НК (наказателния кодекс):
Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.
Чл. 302. За подкуп, извършен:
1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател;
2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;
3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно и
4. в големи размери, наказанието е:
а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;
б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.