а текстовете им не са ли готик.
"Музикална кутийка”
Един дребосък умира, само на пръв поглед
Искаше съвсем сам да остане
Малкото сърце стояло спряло с часове
За да си помислят, че е умряло
Погребват го в мокър пясък
С музикална кутийка в ръка
Първият сняг гроба покри
Съвсем нежно събуди детето
В една студена зимна нощ
Малкото сърце се пробужда
Докато мразът нахлуваше в детето
То пренави музикалната кутийка
Една мелодия във вятъра
И изпод земята детето пее
Скок-подскок, ездачо
И никой ангел оттук не ще слезе
Сърцето ми не бие вече
Само дъждът плаче над гроба
Скок-подскок, ездачо
Една мелодия във вятъра
Сърцето ми не бие вече
И изпод земята детето пее
Студената Луна в цялата си прелест
Чува виковете във нощта
И никой ангел оттук не ще слезе
Само дъждът плаче над гроба
Между твърди дъбови дъски
То ще посвири с музикалната кутийка
Една мелодия във вятъра
И изпод земята детето пее
Скок-подскок, ездачо
И никой ангел оттук не ще слезе
Сърцето ми не бие вече
Само дъждът плаче над гроба
Скок-подскок, ездачо
Една мелодия във вятъра
Сърцето ми не бие вече
И изпод земята детето пее
Скок-подскок, ездачо
Сърцето ми не бие вече
На Голямата Задушница те чули
От Божиите полета [гробищата] тази мелодия
Тогава го разровили
Малкото сърце в детето спасили
Скок-подскок, ездачо
Една мелодия във вятъра
Сърцето ми не бие вече
И върху земята детето пее
И никой ангел оттук не ще слезе
Сърцето ми не бие вече
Само дъждът плаче над гроба
"Рамщайн"
Рам-щайн!
Човек гори
Рам-щайн!
Мирис на плът във въздуха
Рам-щайн!
Дете умира
Рам-щайн!
Слънцето пече
Рам-щайн!
Море от пламъци
Рам-щайн!
Кръв се съсирва по асфалта
Рам-щайн!
Майки крещят
Рам-щайн!
Слънцето пече
Рам-щайн!
Масов гроб
Рам-щайн!
Няма изход
Рам-щайн!
Птичките не пеят вече
Рам-щайн!
А слънцето си пече
Рам-щайн!
"Без теб”
Ще отида в еловата гора
Там, където за последно я видях
Но вечерта хвърля шал върху земята
И върху пътя към края на гората
А гората, тя стои тъй черна и пуста
Боли ме, боли
И птиците не пеят вече
Без теб не мога да бъда
Без теб
С теб пък също съм самотен
Без теб
Без теб броя часовете без теб
С теб застиват секундите
Не си струват
Върху клоните в канавките
Сега е тихо и безжизнено
И дъхът ми иде, ах, тъй трудно
Боли ме, боли
И птиците не пеят вече
Без теб не мога да бъда
Без теб
С теб пък също съм самотен
Без теб
Без теб броя часовете без теб
С теб застиват секундите
Не си струват без теб
Мен ми звучи доста готическо, без да притендирам че разбирам от музика