Честит 3ти март на всички :)

[cossy]

Да сме живи и здрави и приятно изкарване на всички

[madboy]

ТРЕТИ МАРТ 1878 година
Освобождението на България от турско робство

.............................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов, 11 август 1877

http://www.pravoslavieto.com/history/19/1878/index.htm#" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;" onclick="window.open(this.href);return false;Вазов

Опълченците на Шипка

Иван Вазов, 11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.



О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов, 11 август 1877

[S_C]

Мдаа...днес много се изложих...сутринта излизам на разходка с кучето...ама както съм станал,метнах един пуловер,наточих една кафеварка и с чаша кафе в ръката излизам навънка.
Среща ме лапето на съседа отгоре.Казва ми "Добро утро" и..."Честит празник"...
А аз стоя,гледам го...сръбвам една глътка от кафето и го питам какъв празник е...А то детето ме гледа някак странно така и: "Ами трети март".
Всъщност ми трябваше още към минута да включа какво аджеба е трети март.Първото дето ми мина през главата беше нещо свързано с пролетта,ама мартеницата ми седи вече два дена на ръката...не щеше да е това.
Преди две седмици пък виждам детето на един друг съсед....влачи някакво знаме.То тогава се пишеше нещо за мачове,за националите даваха репортаж вечерта по ТВ..И аз понеже бях цял ден по пътищата,го питам как е свършил мача.Момчето ме гледа....странно едно такова...то нямало мач,а ходил на честванията за Левски.

Казано по-кратко...май изпростявам напоследък...

[cossy]

...

Хех, абе и тука като гледам слабо на коменатри... Знамена сложихте ли по прозорците и балконите, ааааааааа?

[peterdi_bg]

Аз сложих. Не че това само по себе си толкова значи нещо...
Не е въпроса да се сещаме веднъж в годината че сме българи, че доброто на България е и наше добро, че трябва да обединим усилията си за да постигнем някакви резултати и да излезем от това блато, в което все повече затъваме. Винаги може да се намери баланс между интересите, но не и когато всеки гледа само и единствено себе си.
Не знам как е по другите страни, но при нас тенденциите на загуба на самосъзнанието, ценностите (тия които са наистина ценни) и историята вече стават опасни.

[pepy1]

България е на 1329 години
срамното е че имаме не повече от 10 истински празника които ни отличават като нация и ние с всяка изминала година забравяме кои са те ,но в същото време тачиме все повече търговските празници
фефруари
март
април
юни
септември
ноември
в гореизброените месеци има по 1 празничен ден който ни отличава като българи