След почти месец и половина отсъствие, през което време пообиколих родината с цел обучение и самоусъвършенстване /как звучи само - красиво и важно

/ се завърнах в къщи, и реших да попълня темите си както в колекционерския форум, така и тук при вас, приятели...
И тъй като наближава Коледа, ще покажа един модел, който направих за Коледа миналата година. Марката естествено е Форд, всъщност тази кола за мен не е нещо ново, но всичко по реда си...

Преди известно време видях във форума един колега да продава Форд Седан Деливери от 1940 г. и като си помислих, че някой може да вземе тази хубава ретроамериканка и да я окелеши, реших да я взема... След известно време реших да направя нещо от нея, тъй като статута и на търговски автомобил позволяваше това. Така реших да стане автомобил с
Коледни реклами 
, а именно автомобил на фирма, предлагаща осветление за коледни елхи от 40-те години. И за да не изневеря на стила си, разбира се, че ще ви представя и един Коледен филм... :cheers:
И така, годината е 1938 – две години преди нашата днешна красавица да слезе от конвейера на мистър Форд в Детройт, Мичиган. На екран излиза филмът на Едуин Л. Марин, екранизация по едноименния роман на Чарлз Дикенс – „Коледна песен”. В главната роля е Реджиналд Оуен, един много убедителен, но не толкова остър и наситен Скрудж като този на Патрик Стюарт от версията на Холмарк от 1999 г.
А сега Ви представям и днешния автомобил, като предвид това, че е специално коледно издание, съм го заснел пред коледната маса... Наздраве !!! :cheers:
Ford Sedan Delivery 1940 Christmas
И още нещо за Коледа: Лично според мен, това е най - красивото време на годината, вече падна и сняг, дано да навали и още, почти навсякъде звучат коледни песни, светят елхи и коледни венци, ухае на греяно вино и канелени сладки... а аз вечер, седейки си в моето люлеещо кресло, понаписал някое и друго делце през деня, си отдъхвам с чаша глювайн, парченце щолен и хубава книга в ръка... >:D<: В такива дни се сещам за вечните текстове от световната литература, които носят мъдростта на изминалите години, и ни носят не по - малко настроение.
Тъй като филмът, който представих днес, е по „Коледна песен”, ще публикувам два мои любими пасажа от тази книга:

.... но първо да ви кажа, ако не знаете...
Чарлз Дикенс пише „Коледна песен” през 1843 г., време на пълен поврат в Англия - технически преврат, чартистко движение, рязък контраст между охолство и бедност... Книгата е част от цикъл от пет, т. нар. от него
"книги за Коледа"... Лично ние в къщи имаме изданието с прекрасните и изключително ценни илюстрации на Роберто Иноченти, препоръчвам Ви именно тази книга...
Първия текст е един разговор за Коледата между позитивно настроения, млад, лъчезарен и обичащ Коледата племенник на Скрудж и самия Скрудж -главен герой на книгата, стар скъперник... който обаче се променя впоследствие...
"От много неща съм можел да извлека добро и полза, но не съм го правил, така си е - отвърна племенникът. - Между тях е и Коледата. Но положително винаги съм мислил за коледните празници, когато са настъпвали - отделно от почитта, която им се полага заради тяхното свято име и произход, ако изобщо нещо, свързано с тях, може да се отдели от това - като за благодатно време, време за добрини, за опрощаване, за милосърдие, приятно време, единственото познато ми време в дългия годишен календар, когато мъже и жени, сякаш по общо съгласие, отварят свободно заключените си сърца и поглеждат на по - нищите от тях така, сякаш наистина са техни спътници закъм гроба, а не някаква друга раса същества, тръгнали на други пътешествия. И затова, вуйчо, макар Коледата никога да не е пускала парченце злато или сребро в джоба ми, смятам, че тя наистина ми е донасяла добро, и ще ми донесе добро и си казвам:Бог да я благослови!"
Втория текст пък според мен е изобщо един от най - силните в световната литература и поне мен винаги ме навежда на
противоречиви размисли:
"От гънките на дрехата си той измъкна две деца: злочести, жалки, ужасни, отвратителни, окаяни. Те коленичиха при нозете му и се уловиха за външната страна на дрехата му. Те бяха момче и момиче. Уплашени, слаби, парцаливи, смръщени, овълчени, но и безсилни в своето смирение. Там, където изяществото на младостта би трябвало да заобли чертите им и да ги дари с най - свежите си багри, някаква стара и сгърчена ръка, като ръката на старостта, ги беше смазала и обезобразила. Там, където ангели можеха да седят като на трон, дебнеха дяволи и свирепите им очи гледаха застрашително. Никакви промени, никакви падения, никакви човешки извращения, в каквато и да било степен, породени от всички потайности на непонятната природа, не са създавали чудовища дори наполовина така страховити и ужасяващи.
Скрудж се стъписа. След като му бяха показани по този начин, той се опита да каже, че са чудесни деца, но думите заседнаха на гърлото му, за да не участват в такава огромна лъжа.
- Призрако! Твои ли са ? - Скрудж не можеше да каже нищо повече.
- Не, на Човека - заяви призракът, свел поглед надолу към тях. - И са се вкопчили в мен, като молят да ги държа далеч от бащите им. Това момче е Невежеството. Това момиче е Бедността. Пази се и от двете, и от всички подобни на тях, но най - вече се пази от момчето, защото на челото му виждам печата на Злата съдба, освен ако той не бъде изличен. Отречи го! - извика привидението, като простря ръка към града. - Очерни онези, които го натрапват! Разобличи го и го направи още по - омразно! И очаквай края."
Мислете за Коледа, почувствайте я в сърцата си, и нека тя да бъде Весела за всички Вас и тази година !!! 