Фори - punk's not dead
Публикувано: 17 авг 2013, 22:54
Животът е това, което ни се случва докато ние си правим други планове! Тази кола и клубаренето ни с Ина из клуба са учебникарски пример.
Ноо пък темата я пускам планирано несвоевременно. Важно е да има анархия и пънк.
Купих го на 13 април 2007 абсолютно инцидентно, на приятел (Гюров) приятеля (Ники метъла) заминаваше за чужбина и си продаваше колата. Увери ме, че е внесен от баща му от Австрия от първи собсвеник и показа една купчина документи за поддръжка в бг сервиз и т.н. дрън-дрън. Вътре се е слушало само хеви жици и тресня. Нави ме от раз. Хареса ми как изглежда по снимки, преди това дори не се сещах каква е тази кола. Видях го на живо и седнах в него минути преди сделката. Всичко се случи внезапно за 2 дни, докато гордо събрал пари за първа собсвена кола си ровех из сайтове и се чудех кой заек от коя порода от шапката на мобилетата да изтегля. Останалото е история, а дяволчето на рамото ми подсказва и дълго бъдеще
През 2007 г. като я взех беше на 163 хил. км., сега е малко над 210 хиляди. Произведена 1996 г., 1 800 кубика турбо дизел, CLX версия. Не е правила сериозна повреда или да свие номер по път. Минавали сме с нея къде ли не и превозвали всякакви образи и чудатости. Събира много чували канабис. Обичам багажника и падащите седалки. Има култова екстра - ел. вдигане нагоре-надолу на шофьорската седалка. Напомня ти, че живота е като асансьор - ту си горе, ту си долу. Ниските обороти.
Не харчи изобщо масло. Чак ме дразни. Дава невероятно малък разход. През годините я поддържам и е сменяно какво ли не, изкърпван е. Общо взето стара талига с типичните проблеми. Общо взето зад позанемарения външен вид е доста различно положението. Има си текущи неща за оправяне. Е, миналата година едни клубни състезатели я подкараха и не усещали турбото как свири и дърпа - ами другари, то толкова бързо ускорява, че звука минава покрай ушите ви, преди да успеете да го чуете, а тягата ви зашеметява и губите реална представа за напрежението!
Най-проблемен се оказа климатика, който след безкрайни ремонти тази година най-после е оправен както трябва - след като го подмених почти целия
Друга драма е трудното палене при минусови температури - прави се, че се опитва да мре, което смятам тази есен да оправя окончателно веднъж завинаги.
Имаше периоди, в които Надин зловещо надвисваше над капака й, но в крайна сметка бе брутално разгонен надалеч и на ескорта се предвиждат само широки светли бъднини и сериозни случки. Свръхестествените ми говорят, че пръст в това има и талисмана пазител Фори, завещан ми заедно с ескорта от Ники, завещан на баща му от незнайния австриец.
Намирам чар в карането на простичка кола без безкрайни сложни дисплеи, електроники и системи, дето искат да мислят вместо мен. Уморен съм от "смарт" неща.
Нямам снимки от 2007 се оказа. Баси, сигурно не е имало фейсбук да се тагвам. И как родата не ме фотографирала пред блока да се гордее с преуспелия в живота син!
През 2008 с Ина довтасахме на Узана. О, какви времена... и беше лъскав.
През 2009 - на връщане от Банско.
Някъде в Сименорец лятото на 2010. Тогава за 10 дни на морето навъртяхме около 2 500 км.
Ех, тия ръждиви джанти.
2011 в Горна Оряховица. О, Горна Оряховица... тунинг чип версията на Долна Оряховица.
Ае много хлъзгаво става наесен като завали на завойчето по Опълченска преди входа на Била. Филм. Внезапни спирачки и хлъъъъзззз и чук в бронята на предния. Пук. Оня дори не разбра какво стана. Залепих го с поксипол и полирах и пастирах и светна като нов.
2012 в търсене на Хисарския поп.
В Гърция из Ситония.
И на неизбежното ОМВ. Междувременно софийски примат се опитал да отлепи емблемата.
И така небрежно от закачка на песен и в лежерен лайфстайл годиниките си минаваха и дойде 2013. Ще я увАжим и нея.
Ноо пък темата я пускам планирано несвоевременно. Важно е да има анархия и пънк.
Купих го на 13 април 2007 абсолютно инцидентно, на приятел (Гюров) приятеля (Ники метъла) заминаваше за чужбина и си продаваше колата. Увери ме, че е внесен от баща му от Австрия от първи собсвеник и показа една купчина документи за поддръжка в бг сервиз и т.н. дрън-дрън. Вътре се е слушало само хеви жици и тресня. Нави ме от раз. Хареса ми как изглежда по снимки, преди това дори не се сещах каква е тази кола. Видях го на живо и седнах в него минути преди сделката. Всичко се случи внезапно за 2 дни, докато гордо събрал пари за първа собсвена кола си ровех из сайтове и се чудех кой заек от коя порода от шапката на мобилетата да изтегля. Останалото е история, а дяволчето на рамото ми подсказва и дълго бъдеще
През 2007 г. като я взех беше на 163 хил. км., сега е малко над 210 хиляди. Произведена 1996 г., 1 800 кубика турбо дизел, CLX версия. Не е правила сериозна повреда или да свие номер по път. Минавали сме с нея къде ли не и превозвали всякакви образи и чудатости. Събира много чували канабис. Обичам багажника и падащите седалки. Има култова екстра - ел. вдигане нагоре-надолу на шофьорската седалка. Напомня ти, че живота е като асансьор - ту си горе, ту си долу. Ниските обороти.
Не харчи изобщо масло. Чак ме дразни. Дава невероятно малък разход. През годините я поддържам и е сменяно какво ли не, изкърпван е. Общо взето стара талига с типичните проблеми. Общо взето зад позанемарения външен вид е доста различно положението. Има си текущи неща за оправяне. Е, миналата година едни клубни състезатели я подкараха и не усещали турбото как свири и дърпа - ами другари, то толкова бързо ускорява, че звука минава покрай ушите ви, преди да успеете да го чуете, а тягата ви зашеметява и губите реална представа за напрежението!
Най-проблемен се оказа климатика, който след безкрайни ремонти тази година най-после е оправен както трябва - след като го подмених почти целия
Друга драма е трудното палене при минусови температури - прави се, че се опитва да мре, което смятам тази есен да оправя окончателно веднъж завинаги.Имаше периоди, в които Надин зловещо надвисваше над капака й, но в крайна сметка бе брутално разгонен надалеч и на ескорта се предвиждат само широки светли бъднини и сериозни случки. Свръхестествените ми говорят, че пръст в това има и талисмана пазител Фори, завещан ми заедно с ескорта от Ники, завещан на баща му от незнайния австриец.
Намирам чар в карането на простичка кола без безкрайни сложни дисплеи, електроники и системи, дето искат да мислят вместо мен. Уморен съм от "смарт" неща.
Нямам снимки от 2007 се оказа. Баси, сигурно не е имало фейсбук да се тагвам. И как родата не ме фотографирала пред блока да се гордее с преуспелия в живота син!
През 2008 с Ина довтасахме на Узана. О, какви времена... и беше лъскав.
През 2009 - на връщане от Банско.
Някъде в Сименорец лятото на 2010. Тогава за 10 дни на морето навъртяхме около 2 500 км.
Ех, тия ръждиви джанти.
2011 в Горна Оряховица. О, Горна Оряховица... тунинг чип версията на Долна Оряховица.
Ае много хлъзгаво става наесен като завали на завойчето по Опълченска преди входа на Била. Филм. Внезапни спирачки и хлъъъъзззз и чук в бронята на предния. Пук. Оня дори не разбра какво стана. Залепих го с поксипол и полирах и пастирах и светна като нов.
2012 в търсене на Хисарския поп.
В Гърция из Ситония.
И на неизбежното ОМВ. Междувременно софийски примат се опитал да отлепи емблемата.
И така небрежно от закачка на песен и в лежерен лайфстайл годиниките си минаваха и дойде 2013. Ще я увАжим и нея.
Гальо, догодина гоним първото място!
Ще се влюбиш още повече в тая кола.
Останаха няколко интересни дреболийки и малко по-големи лудости, преди да зачеркна и последните чавки от списъка и да я запратя за изчукване тук там и пребоядисване. Върти ми се идея да я брандирам с препратка към КФБ, но още не съм измислил концепцията. А fordmaniac - a как ме издържа, не знам 
![[puppy_kiss.gif]](./images/smilies/puppy_kiss.gif "[puppy_kiss.gif]"){kind=small}
