Мондеото на Горския
Публикувано: 23 май 2014, 22:15
Историята започна в далечната вече 2003 година, когато станах собственик на първото ми Форд мондео хечбег МК1 1995 набор, с бензинов двигател 1.8, изпълнение GLX без климатик.

През 2009 год. семейството ми се сдоби с още едно дете и старата кола отесня. След като 10 години карах жигула седан, 6 години мондео хечбег, естествено дойде ред на комби. Тъй-като бях монтирал нов газов инжекцион на първото мондео, избора бе предопределен – ще се търси пак бензиново. Исках да е от Италия, за да нямам проблем с ръждите, да има работещ климатик/климатроник и цвета да е сребрист металик. Следях известно време обявите и ходих да гледам две коли, на които климатиците не работеха по разни причини.
Третата излезе в София на 30.5.2009 год. Форд Мондео май 1999 г. ,Ghia, без подгрев на предното стъкло и седалки, без лети джанти и автопилот, без снимка дори и пратих шурея да я погледне, понеже той живее там. Изпрати ми няколко снимки на електронната поща и реших, че въпреки няколкото външни забележки трябва да я видя. Запалих мондеото и хоп в София. Колата стоеше паркирана на един паркинг, направихме и с шурея един бърз оглед – предната решетка бе спукана, левия фар бе провиснал, ножа на места бе излязъл от предната броня, десния калник натиснат, предната дясна врата зееше, задната броня спукана, дясното огледало бе остъргано, липсваха перата на чистачките.





А отвътре освен че беше мръсна, забележки почти не открих. Салона нямаше протрито и дупки, хром елементите светеха, има климатроник, тракшън контрол.
Отворихме предния капак и с ооооо изненада, в обявата пишеше че двигателя е 1,8 а се оказа 2,0 супеееер, с черния капак, не беше мит или лъскан и най-важното нямаше течове.
Седнах в колата, врътнах ключа, двигателя запали от раз, без пушеци и трептения. Пуснах климатроника и студеното дойде веднага.
Автомобила си бе в състояние както е купен от Италия, без лустросване и нагласяване. Понеже нямаше номера направих пробно кръгче из паркинга, движи се, а бе какво да се чудя повече – стиснахме си ръцете с продавача и дадох капаро. Обявената цена бе супер оферта.
Прибрах се в Пловдив, приготвих парата и след два дни бях пак в София, взех транзитни номера, ГО. Продавача бе точно момче, съдейства ми до последно из КАТ и т.н.
Нагласих номерата, застраховки, винетки и първата спирка разбира се е на бензиностанцията. Оттам на магистрала Тракия и газ за вкъщи. Давам си газ колата върви и опппа усещам, че съединителя буксува, натискам спирачката колата бяга в дясно. Викам си на акъла – почва се с проблемите – за смяна съединител и тампони на носачите. Прибрах се в Пловдив и паркирах двете коли една до друга, размених някои неща /летите джанти, радиото и др./ Тръгнах за работа да се похваля с новата покупка и хоп светнаха ми лампичките на таблото за абс и знака внимание. Колата си върви спира ама лампите светят, спрях, загасих двигателя и пак запалих – нищо не свети, тръгвам и пак светват. Почна да ме избива студена пот. Карам я от няколко часа и вече си показа „рогата”. В последствие се оказа, че двигателя прекъсва и затова в този момент лампите на абс и внимание светваха.
Купих нови свещи и кабели на Моторкрафт, но проблема с прекъсването си остана. След което закарах колата на диагностика и там се установи, че бобината е за смяна.
Купих нова от същия магазин и колата литна. Лампите по таблото вече не светеха, аз също се успокоих. Смених масла, филтри, ангренаж, феродов диск, тампони на носача и подкарах колата с кеф.






С течение на времето отстранявах забележките. Намерих си друга здрава задна броня в същия цвят, дори с монтиран парктроник.
Купих си нова хромирана решетка и замених спуканата.



Лятото карах с 205/50/16 на джанти с ЕТ 35.


За зимата си взех още един комплект джанти, защото гумите ми са 205/55/16 и ми трябваше джанти с по-голямо ЕТ /в случая 40/. Пък и да не давам всеки сезон пари за монтаж, демонтаж и да вися по опашки. Така когато няма никой по гумаджийниците ги карам само да ги врътнат за баланс.


Намерих си и спойлер за петата врата, пак в същия цвят. Залепих го с полиуретаново лепило.
Натиснатия калник го оставих, против уроки, но миналата есен заради едно безпризорно куче на пътя имах малък инцидент. Но както се казва всяко зло – за добро. След това вече имах пребоядисана броня и нов калник без забележки.



След почти 5 години търкаляне, летните гуми свършиха и реших направо да сменя цолажа. След като веднъж изтървах един комплект от така желаните 17-ки, реших втория път когато ги намерих на всяка цена да ги купя. Още повече се надъхах и след разговор с колегите - Деян от Сливен и Пантата – благодаря им, които ме успокоиха, че няма да опират по калниците. Специални благодарности и на колегата и приятел Младен, който приведе джантите в чудесен вид. С голям мерак добавих и 4 нови гуми 215/45/17.


Следейки редовно обявите за коли на части, попаднах на нещо според мен рядко срещано при МК2 - волан с орехова апликация и ето го и него. Благодарение на Младен бе монтиран.
Остана ми само мечтата да й монтирам автопилот.
Малко статистика - няма да коментирам реални ли са или не километрите, просто си записах, че началото бе на 106 946 км., а сега след 5 години стигнахме до 174 860 км. Похарчени през годините около 7000 лв. за техническо обслужване, консумативи. /без да включвам сумата за самото купуване на колата/.
През годините грижи за колата се научих на едно – за двигателя само оригинални консумативи, масла, течности и т.н. и той ме слуша.
За другите части взех да се оглеждам из многото интернет магазини, защото в моторкрафт нещо много ни товарят. Последно купувах тампон за двигателя за скромните 170 лв. след отстъпка, а намерих други марки най-скъпия от които бе 90 лв.
Покрай смяната на жилището ни вече няколко години колата вече си има своя къща- гараж. Понякога приятелите на клубните срещи ме бъзикат, че не идвам с нея, когато вали или е лошо времето. Ами обичам си я и си я пазя. /А и живея на 200 м. от ЕКО-то/. Тя ми е хобито.
Следва продължение…..

През 2009 год. семейството ми се сдоби с още едно дете и старата кола отесня. След като 10 години карах жигула седан, 6 години мондео хечбег, естествено дойде ред на комби. Тъй-като бях монтирал нов газов инжекцион на първото мондео, избора бе предопределен – ще се търси пак бензиново. Исках да е от Италия, за да нямам проблем с ръждите, да има работещ климатик/климатроник и цвета да е сребрист металик. Следях известно време обявите и ходих да гледам две коли, на които климатиците не работеха по разни причини.
Третата излезе в София на 30.5.2009 год. Форд Мондео май 1999 г. ,Ghia, без подгрев на предното стъкло и седалки, без лети джанти и автопилот, без снимка дори и пратих шурея да я погледне, понеже той живее там. Изпрати ми няколко снимки на електронната поща и реших, че въпреки няколкото външни забележки трябва да я видя. Запалих мондеото и хоп в София. Колата стоеше паркирана на един паркинг, направихме и с шурея един бърз оглед – предната решетка бе спукана, левия фар бе провиснал, ножа на места бе излязъл от предната броня, десния калник натиснат, предната дясна врата зееше, задната броня спукана, дясното огледало бе остъргано, липсваха перата на чистачките.






А отвътре освен че беше мръсна, забележки почти не открих. Салона нямаше протрито и дупки, хром елементите светеха, има климатроник, тракшън контрол.
Отворихме предния капак и с ооооо изненада, в обявата пишеше че двигателя е 1,8 а се оказа 2,0 супеееер, с черния капак, не беше мит или лъскан и най-важното нямаше течове.
Седнах в колата, врътнах ключа, двигателя запали от раз, без пушеци и трептения. Пуснах климатроника и студеното дойде веднага.
Автомобила си бе в състояние както е купен от Италия, без лустросване и нагласяване. Понеже нямаше номера направих пробно кръгче из паркинга, движи се, а бе какво да се чудя повече – стиснахме си ръцете с продавача и дадох капаро. Обявената цена бе супер оферта.
Прибрах се в Пловдив, приготвих парата и след два дни бях пак в София, взех транзитни номера, ГО. Продавача бе точно момче, съдейства ми до последно из КАТ и т.н.
Нагласих номерата, застраховки, винетки и първата спирка разбира се е на бензиностанцията. Оттам на магистрала Тракия и газ за вкъщи. Давам си газ колата върви и опппа усещам, че съединителя буксува, натискам спирачката колата бяга в дясно. Викам си на акъла – почва се с проблемите – за смяна съединител и тампони на носачите. Прибрах се в Пловдив и паркирах двете коли една до друга, размених някои неща /летите джанти, радиото и др./ Тръгнах за работа да се похваля с новата покупка и хоп светнаха ми лампичките на таблото за абс и знака внимание. Колата си върви спира ама лампите светят, спрях, загасих двигателя и пак запалих – нищо не свети, тръгвам и пак светват. Почна да ме избива студена пот. Карам я от няколко часа и вече си показа „рогата”. В последствие се оказа, че двигателя прекъсва и затова в този момент лампите на абс и внимание светваха.
Купих нови свещи и кабели на Моторкрафт, но проблема с прекъсването си остана. След което закарах колата на диагностика и там се установи, че бобината е за смяна.
Купих нова от същия магазин и колата литна. Лампите по таблото вече не светеха, аз също се успокоих. Смених масла, филтри, ангренаж, феродов диск, тампони на носача и подкарах колата с кеф.






С течение на времето отстранявах забележките. Намерих си друга здрава задна броня в същия цвят, дори с монтиран парктроник.
Купих си нова хромирана решетка и замених спуканата.



Лятото карах с 205/50/16 на джанти с ЕТ 35.


За зимата си взех още един комплект джанти, защото гумите ми са 205/55/16 и ми трябваше джанти с по-голямо ЕТ /в случая 40/. Пък и да не давам всеки сезон пари за монтаж, демонтаж и да вися по опашки. Така когато няма никой по гумаджийниците ги карам само да ги врътнат за баланс.


Намерих си и спойлер за петата врата, пак в същия цвят. Залепих го с полиуретаново лепило.
Натиснатия калник го оставих, против уроки, но миналата есен заради едно безпризорно куче на пътя имах малък инцидент. Но както се казва всяко зло – за добро. След това вече имах пребоядисана броня и нов калник без забележки.



След почти 5 години търкаляне, летните гуми свършиха и реших направо да сменя цолажа. След като веднъж изтървах един комплект от така желаните 17-ки, реших втория път когато ги намерих на всяка цена да ги купя. Още повече се надъхах и след разговор с колегите - Деян от Сливен и Пантата – благодаря им, които ме успокоиха, че няма да опират по калниците. Специални благодарности и на колегата и приятел Младен, който приведе джантите в чудесен вид. С голям мерак добавих и 4 нови гуми 215/45/17.


Следейки редовно обявите за коли на части, попаднах на нещо според мен рядко срещано при МК2 - волан с орехова апликация и ето го и него. Благодарение на Младен бе монтиран.
Остана ми само мечтата да й монтирам автопилот.
Малко статистика - няма да коментирам реални ли са или не километрите, просто си записах, че началото бе на 106 946 км., а сега след 5 години стигнахме до 174 860 км. Похарчени през годините около 7000 лв. за техническо обслужване, консумативи. /без да включвам сумата за самото купуване на колата/.
През годините грижи за колата се научих на едно – за двигателя само оригинални консумативи, масла, течности и т.н. и той ме слуша.
За другите части взех да се оглеждам из многото интернет магазини, защото в моторкрафт нещо много ни товарят. Последно купувах тампон за двигателя за скромните 170 лв. след отстъпка, а намерих други марки най-скъпия от които бе 90 лв.
Покрай смяната на жилището ни вече няколко години колата вече си има своя къща- гараж. Понякога приятелите на клубните срещи ме бъзикат, че не идвам с нея, когато вали или е лошо времето. Ами обичам си я и си я пазя. /А и живея на 200 м. от ЕКО-то/. Тя ми е хобито.
Следва продължение…..